Не знам как трябва да се да се чувства човек в днешното технологично време, в което е модерно да те залее вълна от модерни електронни хейтъри или поне да получиш одобрение под формата на шега в социалните мрежи. Понеже не съм израснал в такава електронна виртуална среда, ми е доста трудно да пресея доброто от злото, поучителното от злословенето, просто, защото ако прочета нещо от този сорт, представите за тези термини отдавна са видоизменени.
Но нека да се върнем към естествените неща от живота, тези които се случват в действителност. Трудните и мъчителни години в Спартак са част от историята на клуба, но с постигната стабилизация е необходима повече от всякога една градивна основа от професионална комуникация в живота на един футболен клуб. И не от сутрин до вечер или поне до утре, а една начертана линия, по която да се развива клубът. Към този момент Спартак показва признаци на футболен живот под ръководството на Васил Петров. Човекът, който изведе тима от Трета лига в елитния професионален футбол, е достоен за уважение. Да, прощъпулникът му в най-високото ниво на футбола не бе успешен, но зад това се крият и много субективни фактори, които няма да разискваме, защото те са част от миналото, което със сигурност мнозина искат да забравят. Както се казва – Било що било, да спи зло под камък.
Убеден съм, че Васил Петров с интелекта, който притежава и най-вече с натрупания опит, който придоби и като бивш наставник на дублиращия тим, е точният човек за първия тим на Спартак. Свидетели сме през последните сезони, а в момента на оставки на треньори, които само сменят географския район в страната без нищо повече.
Спомням си като малко дете, без да бъда привърженик на Ливърпул, изпадах винаги в един детски екстаз, когато излъчваха мач на тима по телевизията (такива мачове на такива големи отбори навремето бяха истинско събитие в живота на зажаднелите за европейски футбол привърженици). Великият треньор някога казваше – „Работата на един треньор винаги остава скрита от истинската и стойност. Никой не се интересуваше от културата на футбола, която искам да внедря, а честно казано, всеки гледаше на мен като на дегустатор, който трябва да даде 100 % , за да може отборът да се поздрави с успех“.
И ако погледнем днес Спартак Варна на фона на всички останали във Втора лига, наистина този тим е готов да атакува елита. Една добра комбинация от много опитни играчи и младоци, които имат вече синхрон и искат се докажат. И един треньор, който знае как да мотивира тимът към изкачване на по-високото стъпало на професионалния футбол.
Наскоро почетохме хубавия църковен празник Вяра, Надежда и Любов. И в този аспект бих казал, че Спартак днес повече от всякога има нужда от вяра в бъдещето, надежда за по хубави, слънчеви футболни дни, подплътени с любов към клуба от всички, които милеят за него.
–