Футболните клубове с богата история имат своите герои. Те придават неповторимия чар с изявите си на терена и ни карат да изпадаме в състояние на еуфория. Наличието на такива артисти на футболното игрище преосмисля историята.
Един от тях е Стефан Найденов. Роден в село Стубел на 16 август 1957, юношата на Септемврийска слава прави дебют на 17 години в „Б“ група. Талантът е съзрян от Берое, а с привличането през 1977 играе редом до Петко Петков и Стойчо Младенов. Паметни остават мачовете за КНК срещу Арка Гдиня и Ювентус през 1979 година, великолепните му голове при победите над Левски с 3:1 и ЦСКА 4:2 през същия период. Бъдещият екзекутор на Ливърпул Стойчо Младенов пази спомена за Найденов от тези години – „Трябва да подчертая, че Стефчо беше страхотен човек, много добър приятел, готов винаги да се притече на помощ. Играеше зад мене в Берое, много добър техник и чудесен дрибльор, способен винаги да те изведе на голова позиция. Много съжалявам, че не успя да заиграе за столичен отбор, за една по-успешна кариера и на клубно и на национално ниво“.
Добрите изяви на младока привличат вниманието на софийските грандове. Иван Вуцов е един от хората, които виждат в него потенциал за шампиона Левски. През 1979 година Найденов тайно сключва договор със „сините“ от София, а по-късно с ЦСКА с надежда за по-добра оферта. Своеволието на младия играч обаче е наказано. След няколко тренировки със „сините“ генерал Стою Неделчев-Чочоолу (едно от известните лица на комунизма в Стара Загора) го вкарва в софийския затвор за 6 месеца, а след това го освобождава.
Пътищата на Найденов и Вуцов отново ще се пресекат. Иван Вуцов е освободен от Левски през 1980 година и поема Спартак. След четиригодишно отсъствие, варнeнските „соколи“ се завръщат в групата на майсторите благодарение на новия си треньор. Прочутият габровец прави селекция, а първият набелязан е Найденов. Но преди това да се случи , треньорът на градския съперник Тодор Великов пътува за Стара Загора, за да го убеди да облече екипа на Черно море. Оказва се, че Вуцов е изпреварил черноморци за подписа му.
От този момент нататък започва морската одисея за техничаря от Стубел , който ще се превърне в една от водещите фигури на клуба за осем сезона. На първите тренировки в „А“ група под ръководството на Вуцов присъстват близо 1000 зрители, все едно ,че си на футболна среща. Интерес за привържениците представлява и Стефан Найденов, който често си служи с популярния в днешно време free style playing – жонглирането с топка, което днес може да се срещне в you tube в изпълнения на Марадона, Роналдо, Меси, Роналдиньо . . След като води „соколите“ в пет срещи, Вуцов поема националния отбор, а един от изборите за трикольора е Стефчо Найденов. Осезателното присъствие на играчи от софийските клубове е причина да изиграе само 6 мача с 1 отбелязан гол срещу Полша.
Дългогодишният капитан и вратар на Спартак Красимир Зафиров винаги си спомня за него. Ето какво каза Зафиров пред Vsport.bg – „ С неподражаемия си маниер на игра се харесваше на феновете. Много добър като човек, на мравката път правеше, как не се скара с нито един от съотборниците си? Но също интересен човек , бунтар и неглиже. Спомнаям си, пътуваме с националния отбор за Португалия. Всички костюмирани и само Стефчо с разкопчана риза и без вратовръзка. На строгата забележка на Вуцов отговаря – Другарю Вуцов, аз през живота си костюм не нося, а тази вратовръзка ще ме задуши“.
Феновете на Спартак с течение на времето му лепват прякора Доктора, а играчите го наричат Фалкао. С любимата фланелка N:11, любимата позиция е тази на атакуващ полузащитник, елегантен, с изправена глава, дрибъл с външен фалц на водене на топката, око към головата ситуация, което му дава възможност да предостави и в най-заплетената ситуация изумителен голов пас. Въпреки, че е с по-силен десен крак, умее с лекота да се придвижва към наказателното поле и нанесе техничен голов удар с двата крака. Тези качества го правят незаменим, а заедно с другия ас в атаката на спартаковци Живко Господинов сформира един от най-добрите тандеми в клубната история.
Със своите 56 гола в 193 мача във „А“ група е най-резултатния играч в историята на Спартак. Освен това един от най-добрите майстори на извеждащия пас. Намират се и такива, които го упрекват през годините, че прекалено задържа топката, за това, че избягва физическите единоборства.
Един от най-големите откриватели на млади таланти във Варна и помощник на Людмил Горанов в Спартак Димитър Видинлиев си спомня преживе за него – „Найденов беше от този тип големи играчи, които възприемаха физическата подготовка като повърхностна. Спомням си, отиваме в местността Аладжа Манастир да правим кросове, а той ми казва– Абе бате Митко, не може ли да намалим малко оборотите, стига сме търчали по тия поляни, ние играем с крака, да не сме атлети!“.
През 80-те години Стефан Найденов е неудобният противник за Черно море. В четири от срещите между градските съперници в „А „група нанизва 6 гола и изпреварва по този показател Здравко Митев от Черно море. Запомнящ ще остане мача от „А“ група между Черно море и Спартак през 1984. Студеното мартенско време е сковало градския стадион „Юрий Гагарин“, приличащ на зимна пързалка. В средата на първото полувреме една безнадеждна топка е догонена от Найденов, който овладява технично на заледения терен, преминава вратаря на черноморци Георги Попов и хладнокръвно я насочва към вратата. В края на полувремето „моряците“ натискат и изравняват. И когато мача отива към равенство, отново на преден план изпъква Найденов. След изпълнение на корнер от Господинов, с бразилска техника овладява топката и с гръб я насочва към мрежата пред слисаните погледи на бранителите на Черно море за победата с 2:1.
Паметен за него е сезон 1983/84, в който Спартак играе финал, загубен от ЦСКА за Купата на България, бронзови медали и участие в Евро турнирите.
След ерата на Берое Доктора за втори път ще учавства в турнир за КНК срещу колоса Манчестър Юнайтед в 1/8 финален мач. Промените след 1989 година се отразяват негативно и на двата варненски клуба, борещи се за оцеляването си, а от ръководството на Черно море се свързват с Стефан Найденов, за да помогне на отбора за влезе в „А“ група. Тогавашният треньор на Черно море Тодор Великов си спомня за случая пред Vsport.bg – “Не е тайна ,че го харесвах още от времето, когато играеше в Берое. Първият път не успях да го привлека, но вторият път стана. Двамата се срещнахме в известната за времето си варненска сладкарница „Черноморец“ и аз го кандардисах да играе при нас през 1991 година“.
Сезонът е труден, а контузии в състава са причина Найденов за първи път в кариерата си да играе на поста либеро. Нещо, което и легендарният Лотар Матеус прави за Байрен в края на кариерата си. „Моряците“ не успяват да се завърнат в групата на майсторите, но Стефан Найденов е решил твърдо да прекрати кариерата си в Спартак. Отборът, в който е получил много аплодисменти от феновете и тяхното признание.
Като капитан мечтата му да види тима в „А“ група се сбъдва през 1993 година. Това са и последните акорди на футболния майстор. Промените в „новото време“ не му се отразяват добре. Загубата на съпругата след тежка болест, разочарованието от новия живот и липсата на духовни символи рефлектират върху психиката му. Вече позабравен, последните години прекарва в родната си къща в Стубел като треньор на местния тим Селяк. Умира неочаквано на 3 ноември 2010 година едва на 53 години. Онези, които не са гледали на живо играчи като Стефан Найденов, със сигурност трябва да съжаляват. Привържениците го боготворяха, а съперниците уважаваха.
– vsport.bg