В 105-годишната история на ФК Спартак Варна Людмил Горанов е един от най-успешните треньори на варненския клуб. Финалист за Купата на България през 1983 и 1/8 финалист за КНК , бронзов медалист с тима през 1984 г. Поемал е Спартак няколко пъти в доста трудни моменти на криза и безпаричие. Във визитката на Горанов има още шампионска титла с Левски, Купа на страната със „сините“, както и Купа на България със Сливен. През годините имах възможност да се срещна няколко пъти с този изключителен треньор, а ето и част от разговора ни за Vsport.bg.
Г-н Горанов, с какви чувства се връщате назад във времето?
О, какво да ви кажа, толкова неща минаха през футблния ми живот. Ще ви спомена само, че през 1981 година пристигнах на работа като помощник треньор в Спартак заедно с Иван Вуцов и се оказа, че това е било моето призвание, моята съдба. Този клуб и Варна останаха завинаги в сърцето ми. И почти всяко лято идвам на почивка, близо до морето, а и използвам възможността да изгледам някой мач на Спартак.
Бяхте помощник треньор в силния отбор на Левски през далечната 1979 година в екипа на Иван Вуцов, а как се озовахте във Варна?
За мене беше чест и отговорност да работя 4 години за тима на Левски в различни юношески гарнитури, а последната година, която вие споменахте (1979) и като помощник на Иван Вуцов. Тогава спечелихме всичко – Шампионска титла, Купа на България, участие в Евротурниритите с паметни мачове. Имахме страхотен отбор и се моля отново един ден Левски да повтори тези успехи, които клубът е завоювал. Следващият сезон също беше добър за нас, но бяхме трети, а знаете, че изискванията към този тим винаги са много високи и третото място се прие като неуспех. Настъпиха промени в отбора на Левски. Освободиха нас, треньорите и по-голяма част от играчите, които са прехвърлили 30-те години. Смятаха ги вече за стари. Иван Вуцов получи предложение и ме покани да гледаме мач от „Б“ група между Локомотив ГО и Спартак. Варненци ни направиха добро впечатление на отбор, който играе много приятен футбол. Като тандем бяхме поканени и поехме отбора, в който играеха доста юноши, някои от които по-късно се превърнаха в големи футболни личности на България през 80-те години.
През 1982 година след няколко кръга в „А“ група бяхте утвърден като старши треньор на Спартак..
През пролетта на 1982 г поех отбора от Иван Вуцов,който смени Наско Пържелов в националния отбор. Помощници ми бяха две големи фигури на варненския футбол, които работеха преди това с успех в юношеските формации на клуба. Митко Видинлиев и Благой Калфов. А освен това имаше голям подем от организационен характер. Построи се нова съблекалня, душове, сауна… Много голяма беше ролята в това отношение на ръководните кадри Иван Славов и Димчо Карачобанов.
Какво бихте казали за отбора, който водехте по това време?
Изградихме един отбор-сплав между опит и младост. На вратата един изключителен вратар в лицето на Краси Зафиров, който винаги е давал на клуба каквото може и след края на своята кариера. В защита много балансиран състав с присъствието на Владо Николчев от Левски, Сашо Борисов и Румен Димов, които дойдоха от Академик Сф, а средната ни линия, смея да твърдя, беше една от най-добрите по това време в страната – с Боби Гьорев и Краси Венков-Джани, Пламен Казаков. Имаше и двама футболисти, които бяха запазена марка за българския футбол – тандемът Найденов-Господинов, един от най-добрите в клубната история. Таран ни беше Иван Петров, който играеше с много плам и ентусиазъм.
През 1983/84 година спелелихте бронзов медал, но след контестация на Сливен за нередовен играч след мача Спартак – Ботев Вр., тя бе уважена от БФС и медалите бяха връчени на сливналии. Какво почувствахте в този момент?
По този повод ще бъда лаконичен,16 години по-късно истината възтържествува и ни бяха върнати бронзовите медали. Единственото, за което съжалявах е, че тогава отнеха естествената радост и емоцията от успеха на моите момчета от отбора и на привържениците точно след награждаването през 1984. Но всяко зло за добро-рано или късно справедливостта се връща…. Но пък за сметка на това играхте в турнира за КНК….
През същата тази година отборът учавства в турнира за КНК….срещу Мерсин в 1/16 и на 1/8 срещу Манчестър Юнайтед…Това беше голям празник за футбола в града ни…
Спартак Варна е може би единствения отбор в България, който е отстранявал турски тим, а на 1/8 финал играхме срещу най-силния отбор по това враме на Острова Манчестър Юнайтед с куп звезди. Делегацията им се предвождаше от Боби Чарлтън. Стадионът се пукаше по шевовоте, имаше повече от 45 000 души… И знаете ли,когато гостувахме на Манчестър, самите англичани ни похвалиха за перфектната организация във Варна, което беше голям комплимент. Загубихме и двете срещи, но оставихме добри впечатления.
Какви качества трябва да притежава един първокласен треньор?
В контекста на въпроса ще ви кажа нещо… И това не е клише, защото наистина човек се учи докато е жив. Завършил съм НСА с педгогически профил. Желанието ми бе един ден да стана треньор. Сбъдна се мечтата ми и аз съм щастлив. Много е важно постепеното навлизане в тази професия. Не веднага да се хвърлиш в големия футбол, а да извървиш пътя от най-ниското до най-високото стъпало. Много добри футболисти през годините са се хвърляли направо в треньорската професия на най-високо ниво и са се проваляли. Умният човек се учи от собствените си грешки, а мъдрият от грешките на другия. Много е важен ентусиазмът в нашата професия – никога да не се влияеш от упреците и злостните критики на другите. Трябва да имаш манталитет на победител, иначе си обречен. Големият треньор на Нотингам Брайън Клъф е бил често критикуван за играта на отбора, защото е записал 13 мача с победи само с 1:0. На критиките той отговарял така – “Играта на отбора е важна, но смятам, че резултатът е много по-важен от самата игра.”
Имали ли сте разочарования в треньорската професия?
Аз винаги съм се стремял отборът ни да бъде изграден от предани футболисти, които да дават най-доброто от себе си. Това е и ролята на треньора – да “изстиска” максимума от всеки футболист. Много е неприятно, когато някой се отнесе пренебрежително към труда ти. Например, след финалния мач за Купата на България, в който ние загубихме от ЦСКА с 0:4 в Пловдив, ни извикаха в Юнашкия салон във Варна. Мене ме порицаха за това, че съм бил едва ли не срам и позор за футбола ни в града. И това преглътнах, защото бяха упреци от хора, които не са спортни личности. Спомням си, че тогава пловдивският коментатор Николай Галов е казал след четвъртия гол – “А сега привържениците на варненци могат да си изключат телевизорите и да си вършат другата работа”. Само по себе си достигането ни да финал беше успех. На ½-финал отстранихме силния Левски в страхотен мач. Ние нямахме бюджета на софийските грандове и всяко едно по-високо класиране за нас беше успех.
Бил съм свидетел, когато на тренировки на отбора са присъствали повече от 300 души през 70-те и 80-те години, толкова, колкото сега не могат да се съберат на някои срещи от първенството. Защо изчезнаха тези романтични години?
Да, промениха се нещата драматично. Други години. Романтиката не само в спорта, но и в живота ни изчезна. Сега се ръководим от нови глобални принципи. Навремето футболистите играеха за своята чест и за привържениците си. Тези традиции се нарушиха. Във футбола и изобщо в спорта влязоха много хора с нечист морал. В средата на 90-те години се наложиха правила, които дадоха отражение на футбола ни. Имаше и продадени срещи от президенти, които използваха спорта като параван за лични облаги. Не може да се докаже, но мнозина бяха убедени, че се разиграва черно тото и манипулирани мачове. Хората навремето искрено се радваха на играта, преживяваха победите и загубите емоционално. Това отблъсна хората от трибуните и за тях вече футбола не е онова романтично преживяване, което беше преди години.
Липсва като че ли нещо в атмосферата на варненския футбол. Какво мислите по този въпрос?
Варна е зажадняла за дерби между Черно море и Спартак. Знаете ли какви мачове ставаха между двата отбора на стадион “Юрий Гагарин”? Пред 20 000 публика дербита, които държаха в напрежение със страхотни футболисти и от двете страни. Ето, пак става въпрос за изгубените романтични футболни години. Аз съм горд и от факта, че в тези дербита имам само една загубена среща. Сега, с последните хубави промени около Спартак съм сигурен, че е въпрос на време градските дербита да се възобновят. Миналия сезон в двете срещи между двата варненски отбора се доказа, че Варна има нужда от тези дербита.
От тази гледна точка в клуба през последните година се направиха доста положителни промени. Доволен ли сте от това,което се случва?
Аз само следя това, което се случва чрез пресата от София. Не съм в кухнята на отбора,за да правя каквато и де е била преценка. Революциите се правят от масите, а историята се пише от лидери. Но лидерите трябва да се усъвършенстват, за да вървят напред, да не се задоволяват с постигнатото. Защото в противен случай масата един може да погълне и тях. В момента виждам, че клубът се управлява от хора с амбиции и желание. Има и млади треньори. Пожелавам им да вървят в същата насока и да се развиват, да четат и да се информират. Аз както казах, преди години останах завинаги емоционално във Варна заради Спартак и винаги ще помагам, когато има нужада със съвет и опит. Това да го знаят.
Пожеланието ви към феновете, деятелите и привържениците на Спартак Варна..
Благодаря за предоставената възможност. Трябва всички да знаят, че единението е в основата на успеха. Ще използвам думите на Свети Иван Рилски (Закрилникът) ”Бъдете единни, живейте в мир и хармония със себе си….
– vsport.bg