Поредното градско дерби, макар и в Трета Лига, има своя нов победител и той се казва Черно море. С оглед на показаното през 90-те минути на срещата победата на младите „моряци“ бе заслужена, но срещу себе си имаха един достоен опонент, който игра на добро ниво, показа приятен, атакуващ стил и нито за миг не се затвори. Може би изравнителния гол буквално с последния съдийски сигнал за първото полувреме даде тласъка на победата за Черно море в първите минути на второто полувреме.
И преди съм твърдял, че капиталовложенията в младостта са гарант за бъдещето на един клуб. Много често ставаме свидетели на крилатите клиширани изрази, че един ден Академията ще са отплати. Надявам се обаче количеството да не засенчи качеството или пък да се прилага изпитаната стара схема с играчи отвън. Нещо, което видяхме да случва през изминалия злополучен за клуба сезон във Efbet Лига. Но нека да се върнем към темата. Няма как де не спомена факта, че дубълът на Спартак се води от един млад и надежден специалист, за когото думите и обещанията винаги стоят на втори план. В отбора наистина има няколко интересни играчи, които могат да доразвият качествата си през сезона и да се окажат интересна находка в близко време.
На дербито срещу Черно море един Александър Йорданов направи добро впечатление като градивен халф с виждане на играта. Таранът Мартин Янакиев още преди няколко години, едва 15-16-годишен дебютира за професионалния футбол и си вижда, че се оформя постепенно като един завършен играч. Симеон Иванов, Никола Владев, Баръш Николаев имат безспорни качества, но всеки един от тях преминава в една деликатна възраст, която ще бъде определяща за тяхното бъдеще.
Загубата от Черно море не трябва да послужи като психологически срив за отбора, а това най-добре пролича по трибуните от феновете, които в края на срещата подействаха на младите футболисти като една мощна енергийна напитка за леко помраченото им настроение. Още веднъж се видя , че привържениците на Спартак застават зад отбора в трудни моменти. И познатият рефрен, че играчите винаги ще получават подкрепа за победа, стига да се борят на терена докрай за нея.
И накрая ще Ви разкажа една кратка история. Хората много често питали Боб Пейсли по улиците на Ливърпул – коя е причината за безпрецедентния успех на футболния клуб, а великият треньор отговарял:“Честно да Ви кажа, няма такава, но мога да Ви призная, че обичам да чета за футбола, да се изучавам и да прилагам най-доброто за моя клуб. Жителите и феновете на Ливърпул са моят живот. Те са с мен от първата до последната минута. Ако ме помолят да изчистя улиците на Ливърпул с метла, аз ще го направя, защото знам, че те винаги имат право“…
Аз бих допълнил, че от загубите се учим, а от победите се вдъхновяваме, но тези, без които един клуб не може, са привържениците. Подкрепа за Спартак е нужна повече от всякога.
– Пламен Трендафилов/ vsport.bg