Афишираните амбиции на Спартак Варна за промоция в Efbret Лига определено имат своето измерение, осланяйки са на традициите на навършващия 105 години варненски клуб.
От доста време наблюдавам отборите, които през последните години печелеха първото място или поне онова място, което им гарантира участие чрез бараж в Първа Efbet Лига.
Веднага действията се пренасочваха и пренасочват към познатата политика на нова селекция, включваща предимно чуждестранни играчи или българи, но с далеч по-голям стаж и опит зад гърба си във футболните среди… Може би най-добрият пример за това как трябва да се набляга на младите български играчи предимно от школата е тимът на Септември. Въпреки, че през изминалия сезон отпадна в по-долното ниво на професионалния футбол, симпатичният тим от столицата бе много близо до това да запази статута си в Еfbet Лига.
Клубното ръководство на Спартак афишира в открит текст, че основната задача през следващите сезони е плавното присъединяване на по-младите играчи към първия тим, като резултат от доброто взаимодействие в клуба. Това няма как да не буди само адмирации и похвала за смелия подход към стремежа да се налагат младите играчи. Но тук, на преден план идва надпреварата с времето. Какво по-хубаво от това – казана дума хвърлен камък. Най-често тиражирания подход изобщо в тези ситуации е, че трябва да минат години, за да се изградят силни и шлифовани играчи. Да, но те, годините, наистина летят бързо и са способни да затрият поколения играчи. Досега никой не е казал в световен мащаб колко години са необходими за изграждането на силно поколение. Тук не трябва да изпадаме в безцелна игра на думи, а да се концентрираме върху това, с което разполагаме днес. Защото няма какво да се лъжем, играта на думи с прехода на юношите към представителен отбор може и да си остане само като един мираж в годините.
Към момента в дублиращия тим на Спартак има млади таланти като халфа Симеон Иванов, нападателите Мартин Янакиев, Дани Халачев и още неколцина талантливи футболисти, които чакат звездния си час на възраст, много подходяща за така наречената плавна интеграция. Само че някой наистина трябва да повярва в тях. Така и ще върна малко лентата назад. Навремето едно силно поколение от талантливи юноши като Живко Господинов, Пламен Гетов, Пламен Михов, Иван Петров, Митко Енчев влезе в мъжкия отбор, а вярата на треньорите в ония години им помогна да станат част от първия тим и да увековечат имената си в българския футбол.
Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем това да се случи в най-скоро време и с днешните млади играчи на Спартак. Защото в крайна сметка животът е това, което ни се случва днес, а не онова, което чакаме да стане утре!!!
– Пламен Трендафилов/vsport.bg