След 14-годишно отсъствие отбора на Спартак Варна се върна в Efbet Лига с гръм и трясък и някак си бързо и лекомислено изпадна отново във по-долната дивизия.
Винаги съм си казвал, че ако всички в този живот умеем да анализираме грешките си навреме, ще станем философи и ще запишем имената си с главни букви до тези на Декарт, Платон или Аристотел например.
И тук не е мястото по български обичай да започва разделението на лагери „за“ и „против“ треньорите ,“за“ и „против“ играчите, „за “ и против „ръководството“, а да се наприави точна оценка на всичко, от което има нужда един футболен клуб в съвременния живот, дал на страната големи футболни личности, за които се говори и днес.
От самото начало прокобата в мачовете надвисна като Дамоклев мач над варненския Спартак и отборът не успя да се отлепи от дъното на таблицата до изпадането във Втора Лига.
Миналото няма как да бъде заличено, то е част от историята, която след време винаги се забравя и изтрива от паметта, освен ако не се припомни. Сега е време за действие и переспектива, върху която ще се развива клуба.
Допуснатите грешки със закъсняла селекция, с избор на треньори през сезона, до изграждането на състав, повлияли върху крайното класиране на изминалия за Спартак сезон, ще се комнетира може би дълго още, но тук смятам е време да обрънем поглед към бъдещато.
Има база, върху която да се стъпи, има ресурс, който трябва рационално да се използва и един чудесен и достоен президент в лицето на Павлин Николов, за който всеки клуб би могъл да мечтае. А в днешно време такива като него и с лупа не можеш да откриеш, готови да направят всичко в името на някаква кауза. Самият той заяви ,че каквото и да се случи, избора на Спартак е направен и всяка една извършена стъпка е в полза на клуба.
А в крайна сметка да не забравяме според мен и най-важното – между избора на преживяното от болката и това нищо да не ти се случи, аз бих избрал първото, защото това е естественият трамлин, който може да те катапултира доста високо след време.
– Пламен Трендафилов/vsport.bg