Спартак продължава да е в играта за Купата на България, но ще посрещне Нова година като последен във временното класиране на Първа лига. „Соколите” няма да подценят турнира за Купата, но приоритет ще бъде запазването на мястото в елита.
Въпреки промяната, която настъпи в представянето на тима след назначаването на Тодор Киселичков за старши треньор, Спартак така и не успя да отлепи от дъното във временното класиране. Една от основните промени, които настъпиха с идването на бургаския специалист, бе вкарването на голове. Преди него отборът реализира едва 2 пъти за 7 мача, като след това вкара 12 гола в 11 срещи. Прави впечатление, че „соколите” се разписаха в 5 от 6-те гостувания при Киселичков. Единствено не можаха да отбележат във вратата на ЦСКА 1948.
Новият треньор промени веднага системата на игра, като заложи на 3-ма централни защитници и халф бекове, които са по-прибрани, с идеята първо да се заздрави представянето в отбрана. Напред се разчиташе на бързите и технични Здравко Димитров и Ивей Ромееш, като шансове за изява получаваха също Денис Баланюк и Родни Антуи. Васев също бе използван в атаката. До голяма степен изборът на тази система е продиктуван от потенциала, с който разполага треньорът. Спартак предпочиташе да дава средата на терена на съперника, да приема играта в своята половина и да търси с дълги, често диагонални пасове изнесените напред двама, или трима нападатели. След като отборът е реализирал 12 гола в тези 11 мача, значи действително лека – полека нещата в предни позиции започват да се получават. Но тези 21 гола, допуснати за същия брой мачове, натежават сериозно. Само в 1 двубой от тези 11 „соколите” не инкасираха попадение – в дербито с Черно море, завършило 0:0. И това е сигнална лампа, че нещо трябва да се промени. Разбира се, трябва да се отчете фактът, че двама от титулярните централни защитници са все още млади играчи. Никола Борисов е на 21, а Емануел Моура е на 22. Сравнително млад е и вратарят Дичевски (21 г). Малък е още и Вили Боев – едва на 18 години. Безспорно им липсва опит, но качествата ги имат. Всичко това няма как да не даде отражение при цялостното представяне в защита.
Стилът и системата на игра на Спартак Вн вече са пределно познати за съперниците и те влизат в мачовете с ясната идея как да превземат поне веднъж противниковата отбрана, още повече, че са убедени, че ще имат владението на топката. Трябва вариативност по отношение схемата на игра, но за целта е необходимо да имаш и точните изпълнители. В средата на терена като вътрешни халфове Киселичков се ползва основно от услугите на Ивайло Климентов, Румен Руменов и Божидар Васев, което говори, че останалите не го убеждават, че са опция за повече игрово време и няма дълбочина в състава откъм такъв тип играчи. Ако е така, то това явно е и основната причина Спартак да не променя системата, поне докато не бъдат привлечени градивни полузащитници. А от такива „соколите” имат сериозна нужда.
Да, ясно е, че ще има нова селекция, върху която работи Димитър Димитров – Херо, още повече, че очакванията и нагласите са той да бъде обявен като старши треньор още през декември, а Киселичков да влезе в щаба му. Дали времето за адаптирането на новите към условията на родния ни футбол и сработването помежду им ще е достатъчно? Трудно. Колкото и Херо да е сред най-добрите треньори у нас, той не е магьосник. Предвид сериозната нужда от точки и наложителен „маратон”, който трябва да направи Спартак през пролетта, за да се спаси, ще трябва често да се променя и система, и стил на игра спрямо съперника. Ако настоящата система е сполучлив вариант, когато играеш срещу съперници, които обичат да владеят топката и да разиграват продължително, то има и отбори от твоята „черга”, които ще играят по – прибрано…. А тогава трябва ти да градиш, да показваш креативност в средата на терена, да свалиш топката на земята, да я задържиш по-продължително в стремежа да намериш пролука в противниковата отбрана. Ето защо ще се налага и промяна в системата, или най-малкото по-активна игра на халф бековете в провниковата половина, което ще вкара повече изненада и комбинации с фланговите нападатели. За да запазят шансове за спасение, „соколите” ще трябва да играят и „До последен дъх”, както е изписано на постамента на легендата на клуба Живко Господинов.
Спасението минава през трансфери на точните играчи, много работа, тренировки, пълноценна подготовка в чужбина, контроли срещу силни съперници… А времето е твърде малко. Спартак през пролетта ще се наложи да рискува повече, да вкара повече агресия, да е по-смел в атака, защото ще има нужда от победи, от точки. Равенствата вече не топлят, дори и те да са срещу класни противници. Ще трябва много треньорска хитрост и опит. Мисията е много трудна, но профилът на Димитър Димитров – Херо дава надежда.