НА ТОЗИ ДЕН: БФС безпрецедентно отнема бронзовите медали на „ЖСК-Спартак“ през 1984 г., но 16 години по-късно реабилитира варненския клуб и възстановява заслужено спечеленото 3 място
През сезон 1983/84 г. „ЖСК-Спартак“ се класира на 3 място в първенството в „А“ група. На 3 юни 1984 г. е церемонията по закриването на шампионата. „ЖСК-Спартак“ получава официална покана от БФФ (сега БФС) да се яви на националния стадион „Васил Левски“ в София за награждаването. 
В деня на награждаването варненските футболисти са в съблекалнята на националния стадион и се приготвят за получаването на бронзовите медали, след шампиона „Левски-Спартак“ и вицешампиона ЦСКА „Септ. знаме“. След това целият отбор, облечен в спортен екип, тръгва в тунела, който води към терена.
Тогава най-неочаквано и ненадейно при футболистите идва зам.-председателят на БФФ Ангел Шишков и им съобщава, че няма да бъдат наградени, защото е уважена подадена от „Сливен“ контестация, поради което той заема третото място, а „ЖСК-Спартак“ остава четвърти. До този момент никой не е оповестил за подадена контестация. Започват разправии и отборът не е допуснат да получи заслужената награда. Футболистите виждат наредените на масичката медали на пистата отвън, но единствено Красимир Зафиров излиза на награждаването, тъй като печели купата за най-добър вратар в първенството.
Това е безпрецедентен случай в историята на българския футбол – третият не е награден. Официалната причина, изтъкната от БФФ за това, е, че има нередовен играч в състава на „Ботев“ – Враца, участвал в мача срещу „Сливен“ три кръга преди края на първенството, завършил 2:1 за врачани и затова „Сливен“ печели служебно с 3:0.
Много смущаващ е фактът, че дисциплинарната комисия наказва играча след като този мач вече е изигран. „Сливен“ подава контестация само ден преди завършването на шампионата, затова че е играл срещу тях.
След като приключва и последният кръг, БФФ присъжда служебна победа на „Сливен“, който по този начин, с една точка повече измества спартаковци от третото място. „ЖСК-Спартак“ е поставен пред свършен факт! В противен случай варненските футболисти биха имали възможност да спечелят поне още една точка и да увеличат с един гол головия си актив в последните две срещи от сезона (срещу ЦСКА във Варна – 0:0 и „Локомотив“ в Пловдив – 3:3) и да запазят третото място.
На цялата футболна общественост е ясно, че това не е нищо друго освен хитро скроена машинация. Публична тайна е, че Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на културата, който е от гр. Сливен, оказва силен натиск на БФФ в полза на сливенския тим.
Тази подмолна измама е толкова неочаквана за всички, че на другия ден след церемонията по награждаването, вестниците публикуват автентичното класиране, където „ЖСК-Спартак“ е на трето място. След това има голям публичен отзвук. Почти всички печатни издания в страната вземат отношение по случая, като застават на страната на онеправдания „ЖСК-Спартак“.
В броя си от 5 юни 1984 г. варненският всекидневник „Народно дело“, на спортната си страница излиза със статията „ БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО ! “.
В нея се пише: „Спортът изостря чувството за справедливост, защото спортната борба е преди всичко справедливост. В крайна сметка побеждава по-добрият и това се решава на подиума, на игрището, в басейна или на пистата. Но случва се и обратното… Доживяхме и до този момент, когато един от важните въпроси – за третото място в първенството, се реши не на зеления терен, а на зелената маса.“.
Също на 5 юни вестник „Народна младеж“ в статията „И още нещо по въпроса: ще има ли съд на честта?“ подробно запознава обществеността със случая. Вестник „Народен спорт“ от 11 юни 1984 г. поставя въпроса: „Кой е третият?“ и съвсем кратко обобщава: „…Варненският тим – с похвално присъствие в групата на майсторите, изгуби бронза не на зелената арена, а на зелената маса…“
В знак на протест срещу ръководството на БФФ и с риск да бъде сурово наказан, най-добрият футболист на тима – националът Живко Господинов отказва да пътува за срещата на националния отбор срещу Дания, която е само няколко дни след края на българското първенство.
Безкрайно е разочарованието и съжалението на всички футболисти, ръководители и привърженици на „ЖСК-Спартак“.
Отнетите по такъв недостоен начин бронзови медали и заслуженото трето място лишават спартаковци от участие в европейския турнир за купата на УЕФА.
Отборът на „ЖСК-Спартак“, който с добрата си игра през сезон 1983/84 г. сe класира в призовата тройка, но е несправедливо ощетен, е ръководен от треньора Людмил Горанов, помощник треньор е Благой Калфов, а в състава му са: вратарите – Красимир Зафиров, Стефан Симеонов, защитниците – Сашо Борисов, Румен Димов, Асен Михайлов, Ниазим Исмаилов, Владимир Николчев, Ради Радомиров, халфовете – Стефан Найденов – Доктора, Борислав Гьорев, Красимир Венков – Джани, Тодор Попов, Милен Янков, Стефан Стефанов, нападателите – Живко Господинов, Пламен Казаков, Емил Личев, Георги Алексиев, Желязко Желязков.
Години по-късно, по инициатива на футболния деятел Димчо Карачобанов, от ръководството на клуба, е изпратена жалба към БФС да се върне спечеленото трето място и несправедливо отнетите бронзови медали на отбора за сезон 1983/84 г. 
БФС уважава жалбата и след решение на Изпълкома „Спартак“ е реабилитиран, макар и с 16 години закъснение. На 17 юни 2000 г. на официално събрание в заведение, близо до двореца Евксиноград край Варна, изпълнителният директор на БФС Иван Вуцов тържествено връчва медалите. Те са специално изработени за случая.
Преди ритуала Вуцов заявява: „Толкова години ми е тежал този срамен за футбола ни акт. Аз съм кръвно свързан със „Спартак“ и направих всичко възможно да поправим гафа…“, а после признава: „Много съм щастлив, че справедливостта възтържествува. Тук е вярна поговорката „По-добре късно, отколкото никога“. Благодарен съм на хората, които откакто съм в ръководството на БФС, ми напомнят за тези медали.
Това са Иван Славов и Димчо Карачобанов. Сега спокойно мога да кажа на един от тях: „Другарю Славов, ето ви медалите!“.
На церемонията отличията си получават председателят Иван Славов, треньорът Людмил Горанов и неговият помощник Благой Калфов, капитанът Красимир Зафиров и футболистите Живко Господинов, Стефан Найденов, Сашо Борисов, Асен Михайлов, Румен Димов, Тодор Попов, Ради Радомиров, Стефан Симеонов и Иван Петров.
За съжаление Красимир Венков – Джани и Красен Кръстев не дочакват този миг и получават медалите си посмъртно. Останалите футболисти също са поканени, но по различни причини са възпрепятствани и не присъстват. Наградени са още лекарят на отбора д-р Мирослав Купенов, масажистът Румен Димитров и клубните деятели Вълкан Стоянов, Димчо Карачобанов, Петър Милушев, Кирил Пандов, Стефан Василев, Петър Циментаров, Нейчо Нейчев, Тодор Димов, както и президентът Николай Ишков.
По повод връщането на третото място и бронзовите медали, всекидневниците „Черноморие“, „Черно море“ и „Морски труд“, отразяват мнението на някои от участниците в събитието.
Бившият национал Живко Господинов заявява: „За мен беше все едно дали ще ни върнат медалите, защото аз винаги съм се чувствал бронзов медалист“.
Треньорът Людмил Горанов споделя: „Както се казва в една наша поговорка – „Истината е търпелива, а лъжата – бърза, за да не бъде разкрита“. И аз като Живко Господинов ще кажа, че винаги съм се чувствал бронзов медалист от 1984 г., защото спечелихме честно и заслужено тези отличия. Поздравявам ръководството на БФС за взетото решение. Справедливостта възтържествува макар и след 16 години“.
Капитанът Красимир Зафиров също взема думата: „Това, което тогава направиха с нас, не го пожелавам на никого във футбола. Вярно е, че сега тръпката не е същата, но поне има възмездие“.
Председателят на клуба Иван Славов заявява: „Решението на изпълкома за връщане на бронзовите медали сложи венец на моите усилия. Чувствам се щастлив и горд, че БФС отдаде заслуженото на клуба.“