Уважаеми спартаклии,
За наше голямо удоволствие в последната година нашият клуб отбелязва видим прогрес, както на терена, така и извън него. Увлечени от интересното първенство и доброто представяне на отбора, мислите и разговорите ни се фокусират основно върху чисто футболни въпроси, касаещи нашия клуб. 
Смятаме обаче, че поне на определени дати трябва да си припомняме през какво преминахме и да си правим необходимата равносметка, най-малкото за да не позволим никога повече подобна гавра с нас.
Смятаме обаче, че поне на определени дати трябва да си припомняме през какво преминахме и да си правим необходимата равносметка, най-малкото за да не позволим никога повече подобна гавра с нас.Именно през този месец се навършват четири години от две знакови за СПАРТАК събития – срещата на група фенове и ветерани с тогавашния министър – председател на България
(30.10.2017г) и футболния мач пред сградата на Община Варна (17.10.2017г) , който се превърна във върховна точка на дългогодишната ни борба за съхранение на клуба. Точно тези две наши изяви фокусираха вниманието на цялото ни общество върху съдбата на клуба ни. Проблемът от чисто градски, общински, стана национален и от онзи момент нататък пътят беше само един – възкресение на любимия ни СПАРТАК!
Считаме, че най-добрият начин да отбележим тези дати, не е да се потопим в спомени за нашата борба и нейните етапи, а да направим кратка равносметка на реално постигнатото за тези четири години. А доколкото съществуването на един футболен клуб се крепи на няколко фундамента, то е следното:
1. Стадион – всички помним в какво умишлено бе превърнат нашия дом – хавра, която бе язва за града и рана в сърцето на всеки спартаклия. 
Смеем да твърдим, че стадионът ни бе само на няколко месеца от окончателно заличаване и превръщане в поредните жилищни или търговски площи. Понастоящем нещата изглеждат съвсем различно –нов футболен терен, нова трибуна, съблекални, бетониране на трибуните,седалки и т.н.. Ремонтът продължава, а е налице и ангажимент на собствениците за инсталиране на табло и осветление – нещо, което едва ли и най-смелите мечтатели сред нас са предвиждали. Всичко 
това, убедени сме, съвсем скоро ще превърне ст. СПАРТАК от трудно поносима развалина в гордост не само за спартаклии, а и за целия град;
Смеем да твърдим, че стадионът ни бе само на няколко месеца от окончателно заличаване и превръщане в поредните жилищни или търговски площи. Понастоящем нещата изглеждат съвсем различно –нов футболен терен, нова трибуна, съблекални, бетониране на трибуните,седалки и т.н.. Ремонтът продължава, а е налице и ангажимент на собствениците за инсталиране на табло и осветление – нещо, което едва ли и най-смелите мечтатели сред нас са предвиждали. Всичко това, убедени сме, съвсем скоро ще превърне ст. СПАРТАК от трудно поносима развалина в гордост не само за спартаклии, а и за целия град;2. Детско – юношеска школа – една от водещите в страната преди, практически тя беше оставена на самотек – замираща с останали 57 деца през декември 2017г,без елементарни пособия и условия.В момента нашата ДЮШ е напът да се превърне в нормално развиваща се академия, изградена по примера на най-добрите образци. Осигурени са всички необходими условия, пособия, привелче се много качествен и всепризнат директор в школата в лицето на Миша Милошевич и млади, амбициозни специалисти. И най-важното – работи се с план, в перспективна. Доказателство за това е и наличието на втори отбор на клуба, който се състезава във В група и се явява трамплин за младите ни футболисти. Като резултат в момента при нас тренират над 350 деца към днешна дата. Надяваме се, че с обещания ремонт на игрищата на Локомотив, школата ни ще стане една от най-добрите в страната и притегателен център за млади таланти не само от Варна, но и от цялата страна,
3. Представителен отбор – такъв нямаше в продължение на десетилетие.СПАРТАК се бе превърнал само в спомен, а нещо елементарно, като наличието на отбор, беше само мечта. 
Едва ли някой тогава би повярвал, че само след няколко години СПАРТАК ще се бори отново за класиране в А група, ще побеждава като домакин и гост и дори ще е равностоен на шампиона, макар и в един мач. Младият ни отбор, воден от амбициозен и способен треньорски екип, расте с всяка една среща, като вече дава и футболисти за националните гарнитури, с което се гордеем;
Едва ли някой тогава би повярвал, че само след няколко години СПАРТАК ще се бори отново за класиране в А група, ще побеждава като домакин и гост и дори ще е равностоен на шампиона, макар и в един мач. Младият ни отбор, воден от амбициозен и способен треньорски екип, расте с всяка една среща, като вече дава и футболисти за националните гарнитури, с което се гордеем;4. Ръководство – за такова преди 4 години въобще не можем да говорим, доколкото нямаше клуб. Контрастът е огромен, като за първи път не от 4, а от поне 15 години, феновете не обсъждат единствено откъде ще се намерят средства за заплати, такси и т.н., а колко точно големи са целите ни. Осигурени са абсолютно всички необходими условия, бюджетът ни е повече от добър за нивото на групата, в която се състезаваме. Прозрачността около клуба и взаимодействието с привържениците осигуряват все по- силна връзка между всички, свързани със СПАРТАК и водят до невиждана в последните десетилетия консолидация. Най-важното е, че се работи с ясна стратегия за бъдещето, като в резултат всичко това е съпроводено с усещането, че това е само началото на нещо много по-добро и значимо;
5. Фенове – е, тук промяна може би няма – все същата отдаденост, чест и лоялност. 
Без съмнение едни от най-верните привърженици в цялата страна, което се признава и от всички нормални фенове на играта в България. Атмосферата на нашите мачове е неповторима и публиката отново е 12-ят играч на отбора. Но промяна все пак има – посещаемостта нараства и на трибуните забелязваме все повече деца, млади хора, както и цели семейства. СПАРТАК отново заема полагащото му се централно място в ежедневието на Варна.
Без съмнение едни от най-верните привърженици в цялата страна, което се признава и от всички нормални фенове на играта в България. Атмосферата на нашите мачове е неповторима и публиката отново е 12-ят играч на отбора. Но промяна все пак има – посещаемостта нараства и на трибуните забелязваме все повече деца, млади хора, както и цели семейства. СПАРТАК отново заема полагащото му се централно място в ежедневието на Варна.В заключение, бихме искали в навечерието на тези дати да благодарим на всички, които са дали по нещо от себе си и са допринесли гореописаното да се осъществи. Благодарим и на всички, които са били съпричастни на нашата кауза и са ни съчувствали и подкрепяли – нещо, което няма да забравим!
Надяваме се, че всяка следваща година ще добавя по нещо ново и градивно към нашата равносметка и СПАРТАК не само ще заеме полагащото му се място в елита, а ще ни кара да мечтаем все повече и по-смело.
Само СПАРТАК!