След като си разчисти пътя към върха на Североизток и превръща първенството в надпрепускване с един кон, Спартак си подари и победа над водещ отбор във Втора лига.
Подобен успех, освен че носи престиж, припомня също на футболна България, че макар при аматьорите и със замръкнал блясък напоследък, Спартак има история и традиции в родния футбол.
Победата обаче, която е шеста поред във всички турнири през последните 24 дни, преди всичко потвърждава неоспоримия възход на отбора. Подем, за който заслугата е на собственика, треньора и играчите.
1. Асен Миланов осигури финансиране за третия ешелон и създаде организация за полагане на основите на един перспективен тим, който да израства с времето. Неслучайно футболист, тренирал със „соколите“ през лятото, заяви, че в клуба се плаща като в „Б“ група. Сега Миланов полага неимоверни усилия да възстанови разбитата от години клубна структура, за да е адекватна на името и марката ФК Спартак.
2. Васил Петров дойде в точния момент и след фалстарта в Шумен свали напрежението в съблекалнята. Тих, работлив и скромен, специалистът търпеливо налага своите идеи и извлича максимума от потенциала на всеки футболист, за да изпълни целта си – Спартак да играе печеливш и приятен за окото футбол. От неговата уста не се чу, че не е правил селекцията и лятната подготовка, което означава, че е наясно, че след като е поел отбора, носи цялата отговорност за играта и резултатите.
3. В Спартак има футболисти, гладни за триумфи. Футболисти, за които „В“ група е „ниска топка“ и искат да побеждават съперници като Локо Сф, но не само за Купата. Показаха го вчера – както с мъжка и сърцата игра, така и с футболни достойнства в отборната продукция. Ако е рекъл Господ, следващата есен част от един по-успешен и можещ Спартак в професионалното футболно семейство на България, може да бъдат Християн Славов, Мартин Паскалев, Велислав Боев, Кристиян Върбанов, Янчо Андреев, Георги Георгиев, Венцислав Гурков, Янаки Смирнов и Юнуз Юнуз. Защо не и някои от другите настоящи играчи?
А иначе с оглед развоя на първенството в Североизточна група, оттук нататък пътят за Спартак до месец май другата година е един – обиграване на отбора, развитие на качествата на по-младите играчи, победи и професионална промоция.
И за финал. Покрай прекрасното представяне на тима на терена срещу столичните железничари, приятно впечатление направи също отношението и уважението, което ръководството на Спартак демонстрира към журналистите.
На медиите бяха предоставени всички необходими условия, за да могат те да си свършат добре работата.
Това, разбира се, е в рамките на нормалното на много стадиони у нас, но след като се случва за първи път в храма на Спартак, заслужава да се отбележи.
Недко Петров, „Петел“