Ивайло Русев: Напускам Спартак заради треньора

В отворено писмо до привържениците на Спартак 23-годишният Русев разкри причините, заради които си тръгва от родния клуб.

Поместваме писмото на Ивайло Русев без редакция:

„Обръщам се към всички фенове на Спартак Варна. Искам да назова причината, поради която напускам клуба на сърцето си. Никога не ми е минавало през ума, че ще напусна клуба по този начин и че един човек би ме накарал да намразя футбола с поведението и отношението си. Но това няма как да се случи, нито да намразя цар Футбол, нито любимия ми Спартак.
Искам да кажа на всички фенове, че причината да си тръгна е “треньорът” на Спартак и дори не искам да му споменавам името. Откакто е с някаква власт в клуба, настройва президента на клуба не само към мен а и към всички хора с характер, каквито вече няма в клуба.
Именно заради него не получих три заплати – едната от тях през февруари, когато се контузих в контролата със Созопол. Тогава бях три седмици под лечение с физиотерапия, с късмет на косъм да скъсам връзки на коляното, и това треньорче е говорило, че симулирам контузия и подлага под съмнение диагнозата на доказания специалист Неделчо Капанджиев.
След това с представена бележка, едва ли не трябваше да се моля да си получа заплатата, но уви не я получих и се примирих да работя без възнаграждение за пореден път.
Именно той ми се обади и ми покани на среща с него и президента г-н Асен Миланов, на която ме обсипа с комплименти. Колко ме иска в отбора, какви качества имам и колко много ще се разчита на мен, и че каквото заработя, ще го получа, но уви поредната лъжа.
Аз приех, споделих че ще загърбя всичко и ще се отдам на клуба заради феновете и обичта ми към Спартак. Дойде пандемия, не тренирахме, а работихме, но не съм казал и думичка.
След това започнахме тренировки от 7, 30 часа сутринта, всеки божи ден бях на тренировка, както винаги. Влагах се във всяка тренировка ,но поведението му към мен беше унизително, продиктувано от факта, че съм се доказвал и играл при големи треньори като Атанас Атанасов, Енгибар Енгибаров, братя Дончеви, Геша, Бойко Каменов, Неделчо Матушев.
Спечелих и уважението, с играта си, на Мартин Зафиров, на Бобъта и куп спартакли, не искам да пропусна някой, но той по всячески начин искаше да ме накара да си тръгна и накрая успя. Както направи със „соколите” Боян Илиев, Васко Боев, Стефан Дончев и много момчета, дошли за малко, видяли и си заминали. И за последно, незнайно защо не си получих и последните две заплати, които съм си заработил.
Искам да кажа на всички спартаклии, че нищо хубаво не чака нашия любим клуб, който аз винаги съм обичал и ще обичам, с този човек. Дано президентът г-н Миланов се вслушва в мнозинството и феновете, и погледне каква заплаха за клуба е този човек.
И за финал. Тръгва си един 4-то поколение спартаклия, милеещ за клуба, роден до стадион „Спартак” и израснал там. Не си тръгвам завинаги, винаги бих се върнал, ако този човек е далеч от клуба. Не казвам сбогом, казвам чао със сълзи на очите. Вие всички знаете, какво съм дал и направил с цялото си сърце. Обичам ви! Винаги Верни”

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.