През 1984 г.: Отнемат криминално бронзовите медали на Спартак

Футболистите остават без отличия в тунела на „Васил Левски”

16 години по-късно си ги получават на церемония край Варна

Автор: Недко Петров, „Народно дело“

……. има и светли дати в историята на клуба, които винаги ще напомнят за онзи силен Спартак, който играеше футбол за окото, побеждаваше, постигаше успехи и радваше своите привърженици.

Една от тези незабравими дати е 2 юни 1984 година, когато Спартак завършва трети в „А” група и футболистите му отиват на стадион „Васил Левски”, за да си получат бронзовите медали. Кой тогава от тях да предоложи, че ще трябва да изчакат цели 16 години, за да им връчат отличията.

„Народно дело” се връща 36 години, назад, за да припомни фарса в тунела на Националния стадион. Тогава всъщност пламва и един от най-големите скандали в родния футбол.

Минути преди награждаването на първите три отбора в „А” група на бронзовите медалисти от ЖСК-Спартак (Варна) е съобщено да не излизат на терена на стадион „Васил Левски”, тъй като Сливен е подал контестация след загубата във Враца с 1:2. Единствен от Спартак се появява Красимир Зафиров, за да получи купата за най-добър вратар в първенството. Часове по-късно той и съотборниците му се прибират във Варна с последния самолет от София. Вместо планираното официално посрещане, на аерогарата ги чакат само няколко запалянковци с цветя. След четири дни от Българската федерация по футбол информират, че на Сливен се присъжда служебна победа с 3:0 за срещата във Враца. Сливенци получават по служебен път бронзовите медали и участват в Европа.

„Съблякохме се по екипи в един салон на Националния стадион и тъкмо се наредихме в тунела, когато Ангел Шишков ни каза да не излизаме. Последваха разправии и сълзи в очите ни. До този момент никой не знаеше, че има контестация от страна на Сливен. Немският рефер Дитер Паули, свирил преди това Левски – ЦСКА (3:1), също се хвана за главата, разбирайки за фарса”, спомня си приживе за „Народно дело” Живко Господинов. По-късно се разбира, че Сливен е протестирал срещу Бойко Краев, който е играл неправомерно в Ботев, защото не е изтърпял наказание за натрупани картони от „В” група. Според Господинов обаче това е прах в очите на наивниците. Той е убеден, че контестация изобщо не е имало, а всичко е решено в полза на Сливен с нареждане на ЦК на БКП. Още повече че Георги Йорданов, един от най-видните партийци по това време, е родом от Сливен.

Ден преди гаврата ЖСК-Спартак прави 3:3 като гост на Локомотив в мач от последния кръг в Пловдив. С хеттрика си Ераносян става голмайстор на „А” група, а равният изпраща пловдивското Юве в „Б” група, тъй като Локомотив (Сф) поляга на Славия с 1:2.
„В Пловдив ни стигаше една точка, за да запазим третото място. Но ако знаехме за жалбата на Сливен, щяхме да бием Локо. Научавайки какви ги върши Локо (Сф) срещу Славия, треньорът на пловдивчани Христо Бонев съжаляваше, че не ни пуснали да ги бием. Дори с 10:3”, спомня си Господинов, който не играе в мача заради наказание.

В знак на протест срещу гаврата с ЖСК-Спартак той отказва да облече екипа на националния отбор в контролата с Дания след четири дни. По телефона председателят на БФФ Димитър Николов го заплашва, че ще го изключи от физкултурното движение, ако не отмени бойкота. „Станеше ли това, щяха да ми забранят да правя гимнастика на терасата”, уточнява Господинов. Той, естествено, държи на своето, но след известно време е поканен за проверката на националите с Кувейт. На лагер-сбора предлагат на Живко да се извини на Димитър Николов. Следва отказ и Господинов е глобен с 300 лева. Успокояват го, че ще му върнат парите, ако размисли и се извини. „По-добре ни върнете медалите, а не парите ми.”, контрира Жиката, който допълва: Фактите безспорно показват, че поколението на Спартак в периода 1982/1984 е най-успешното в историята на клуба. За два сезона играхме финал за купата, стигнахме 1/8-финал в европейски турнир и завършихме трети в „А“ група. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Тези мигове са влезли в историята и са моите най-приятни спомени в Спартак.”

16 години по-късно – на 19 юни 2000 година, отнетите медали са връчени на спартаклии на тържество край Варна.  Отличията са раздадени от изпълнителния директор на БФС Иван Вуцов.  Присъстват треньорът Людмил Горанов, помощникът му Благой Калфов и част от футболистите, които заслужиха бронза с изявите си на терена – Живко Господинов, Красимир Зафиров, Румен Димов, Стефан Найденов, Сашо Борисов, Ради Радомиров, Асен Михайлов, Стефан Симеонов и Тодор Попов. Заради ангажименти в чужбина и у нас церемонията пропускат Пламен Казаков, който е представен от баща си, Борислав Гьорев, Ниазим Исмаилов, Владимир Николчев, Стефан Стефанов, Емил Личев, Георги Алексиев, Светослав Маринов, Милен Янков и Желязко Желязков, а Красен Кръстев и Красимир Венков вече са починали. Техните медали получават съответно съпругата на Красен и синът на Джанито.
„Много съм щастлив, че справедливостта възтържествува. Тук е вярна поговорката „по-добре късно, отколкото никога”. През 1984 година медалите бяха отнети по нареждане отгоре. Сега спокойно мога да кажа на един от ръководителите на Спартак: „Другарю Славов, ето ви медалите.” Това закъсняло признание още един път доказва, че в тежки и трудни моменти варненският футбол винаги е бил в крак и унисон с най-добрите у нас”, казва тогава Иван Вуцов, който напусна този свят на 18 януари 2019 година.

Бившият президент на Спартак Николай Ишков пък си спомня, че през 1984 година като запален привърженик на спартаклии е преживял тежко болка и обидата. „Бях на стадион „Васил Левски” и си пожелах тази неправда да бъде заличена. Като студент не можах да видя любимците си с медали, но поне ги видях като президент”, заявява Ишков.

Звездата Живко Господинов пък добавя: „За мен беше все едно дали ще ни върнат медалите, защото аз винаги съм се чувствал бронзов медалист.”

С медали са наградени също администраторът Кирил Пандов, лекарят Мирослав Купенов и масажистът Румен Стефанов, както и ръководители от 1984 година и деятели – Иван Славов, Вълкан Стоянов, Петър Милушев, Димчо Карачобанов, Петър Циментаров, Нейчо Нейчев, Тодор Димов и Стефан Василев. По молба на играчите и Людмил Горанов с бронз се окичва и Иван Петров, който бе част от онзи отбор, но през 1984 година изтърпява наказание.

Пред „Народно дело” към драмата на „Васил Левски” на 2 юни 1984 година се връщат също треньорът Людмил Горанов и капитанът Красимир Зафиров.

Людмил Горанов – старши треньор на спартаклии:

„Малко преди края на първенството бихме стабилния Етър във Велико Търново и това ни приближи до бронза. В последния кръг направихме равен с Локо в Пловдив и завършихме трети. На другия ден в София предстоеше награждаването, което щеше да е след мача Левски – ЦСКА. Момчетата бяха в еуфория от добре свършената работа, вълнуваха се и вече бяха съблечени по екипи, когато човек от футболния съюз ни каза да не излизаме. Това бе огромна несправедливост, която силно ни нарани. Румен Димов не издържа и ритна в задните части проф. Ангел Шишков. По-късно разбрахме, че трети е станал Сливен, тъй като е подал контестация за мача във Враца и му е присъдена служебна победа с 3:0. Аз зная кой е човекът, който ни отне това, което постигнахме с огромен труд на терена, и защо го направи. Макар че ни скроиха подъл номер, аз и момчетата винаги сме се чувствали трети в България през 1984-та. 16 години по-късно несправедливостта бе поправена и си получихме медалите. Третото място тогава бе връх на едно много успешно поколение на Спартак, което година по-рано стигна финал за купата и 1/8-финал в КНК, където отпадна достойно от Манчестър Юнайтед. По-младите трябва да знаят, че третото ни място бе равносилно на титла, тъй като по онова време първите две места бяха запазени за Левски и ЦСКА.”

Красимир Зафиров – вратар и капитан на Спартак:

„Бяхме седнали на третия или четвъртия ред под козирката на „Васил Левски“ и гледахме Левски – ЦСКА, като нямахме търпение двубоят да завърши и да ни наградят с бронзовите отличия. Към края на срещата дойде човек от БФС и ни каза: „Не се събличайте, няма да ви наградят.“ Чудехме се какво става и започнаха разпалени коментари. След края на двубоя, който Левски спечели с 3:1 и стана шампион, слязохме в тунела и не знаехме какво да правим. Наско Сираков ни окуражи: „Как така няма да се събличате, Вие сте трети.“ Отидохме в съблекалнята, съблякохме се по екипи и когато тръгвахме към тунела, ни върнаха обратно. Не мога да ви опиша колко унизени се почувствахме. Аз излязох на терена, за да си получа купата за най-добър вратар на първенството. Бях се наредил последен до играчите на ЦСКА и този, който ги награждаваше, ме помисли за техен футболист и тръгна да ми връчва среброто. Казах му да не го прави, защото моят отбор е в съблекалнята. Оказа се, че са направили Сливен трети, защото е спечелил служебно във Враца с 3:0. Уважили са му контестацията, тъй като футболистът на домакините Бойко Краев е играл през есента във „В“ група и бил наказан за първите два кръга от пролетния полусезон. Но защо тази контестация е прикривана 2 месеца, след като мачът Враца – Сливен беше във втория пролетен кръг? След това имаше още 13 кръга и ако знаехме за жалбата, можехме да бием Локо в Пловдив в последния кръг и тогава изфабрикуваната служебна победа на сливенци нямаше да им е достатъчна. Добре че 16 години по-късно правдата възтържествува и ни връчиха медалите. Но през това време аз и моите съотборници винаги сме се чувствали бронзови медалисти. Нашето поколение бе успешно и силно, но не мога да кажа, че е номер 1 в историята на клуба ни. Преди нас поколението на Илия Кирчев също завърши на трето място в „А“ група и участва в евротурнир.”

Съставът на Спартак, който стана трети в България през 1984 година:

Вратари: Красимир Зафиров, Стефан Симеонов

Защитници: Ниазим Исмаилов, Асен Михайлов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Румен Димов, Ради Радомиров, Тодор Попов

Халфове: Красимир Венков, Борислав Гьорев, Живко Господинов, Стефан Найденов, Милен Янков

– petel.bg

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *