Румен Николов: Само силни характери успяват във футбола

Мястото на „Спартак“ (Варна) е в Първа лига, само това подхожда на отбор с име и традиции, заяви нападателят на „соколите“ в рубриката „На спортна вълна“

Румен Николов започва да тренира футбол преди 20 години в школата на „Спартак“ (Варна). През зимната пауза на миналия шампионат нападателят се върна в състава на „соколите“, за да помогне на отбора да се завърне в професионалния футбол. Срещаме се седмица преди старта на шампионата във Втора лига. За целите през новия сезон, ще има ли скоро градско дерби в професионалния футбол и за радостта, която му носи работата с деца, говори Румен Николов в рубриката „На спортна вълна“.

– Значителни промени настъпиха в „Спартак“ (Варна) преди старта на сезона във Втора футболна лига. Какви са твоите очаквания за представянето ви през първата година след завръщането ви в професионалния футбол?

– Очаквам да се представим на нужното ниво, за да се задържим в професионалния футбол, а това е и целта, обявена от ръководството на „Спартак“ (Варна) преди началото на сезона. Мисля, че сформирахме един добър отбор, заздравяваме колектива и смятам, че нещата ще се получат, оптимист съм…

– С какво се различават изискванията на новия треньор Диян Божилов към вас?

– Не мисля, че има кой знае каква разлика в изискванията спрямо Енгибар Енгибаров. И двамата са личности със силни характери и искат от нас във всеки един мач да показваме 100% от възможностите си и да побеждаваме.

– Това, че няма да домакинствате на вашия стадион, поне в началото на първенството във Втора лига, а ще приемате гостуващите отбори извън Варна, ще окаже ли влияние на представянето ви?

– Силно се надявам да не окаже, но едно е да играем на стадион „Спартак“, друго е да играем в Балчик, на 40-ина километра от Варна… Сигурно доста от феновете няма да имат възможност да присъстват на мачовете ни заради това…

– Какво значение отдавате в „Спартак“ (Варна) на подкрепата на публиката? Отборът е известен с ядрото си от верни привърженици…

– Подкрепата от трибуните е от голямо значение за нас и колкото повече я получаваме, толкова повече ние се раздаваме на терена… Разчитаме на феновете да са с нас и по време на двубоите ни във Втора лига.

– Отстрани изглеждаше, че лесно завоювахте мястото си в нея. Така ли беше на практика?

– Работихме доста усилено през седмицата преди всеки двубой. Готвехме се много сериозно,  изпълнихме всички заръки на треньора Енгибар Енгибаров. Това са причините, поради които жънехме успехи в мачовете, но не мисля, че беше толкова лесно…

– Феновете на футбола във Варна от доста време жадуват за възстановяване на градското дерби. Смяташ ли, че това може да се случи скоро? Ти самият си носил екипите и на „ч.море“, и на „Спартак“…

– Да, разбира се, че може да се случи скоро. Даже още тази година може да се срещнем за Купата на България, всичко зависи от жребия. Силно се надявам „Спартак“ в най-скоро време да се завърне в Първа лига, където му е мястото и както подхожда на отбора с оглед неговите традиции. Сигурен съм, че привържениците и ръководството на „черно море“ също искат да го има това градско дерби в елита, тъй като Варна има нужда от него.

– Освен в „ч.море“ и „Спартак“ си играл и за няколко чуждестранни отбора в различни шампионати. Как ще ги сравниш с българското първенство като качество и стил на игра?

– Виждането за футбола във всяка страна е различно. В Германия например е много силов футболът, там физиката надделява, докато в Испания водеща роля имат техниката и комбинативността, красотата в играта. В България също играем техничен футбол. Мисля, че нещата вървят добре. Това, което трябва да се подобри, са условията за работа както в представителните отбори на клубовете, така и в детско-юношеските им школи, за да може за в бъдеще да разчитаме повече на наши футболисти, а не да привличаме чуждестранни.

– Смяташ ли, че това е проблем за българския футбол, който води след себе си и недостиг на качествени футболисти за националния отбор?

– Разбира се, че е така… Терените и качеството на работа на треньорите в школите също са част от този проблем. Трябва да се работи правилно с децата отрано. Все повече треньори ходят на специализация в Европа, тъй като там използват много по-добри подходи – в Испания, в Англия, в Германия… Мисля, че трябва да вземем пример от тези страни, които още преди 20 години са започнали реформи в детско-юношеския футбол, а ние тепърва опитваме да тръгнем по този път.

– А на теб какво ти дава работата с децата?

– Зарежда ме с много положителни емоции. Разпускам, когато тренирам с децата, не се натоварвам, което означава, че работата ми подхожда, мисля си, че имам бъдеще в тази професия.

– Ти кога започна с футбола и защо избра точно този спорт?

– Бях 9-10-годишен, когато започнах в школата на „Спартак“ (Варна). Баща ми е бил футболист и това до някаква степен сигурно ми е повлияло. Преди обаче детството ни беше съвсем различно. От сутрин до вечер играехме навън, с топка и с другите деца. Още от малък бях запален по футбола. Много исках да започна да тренирам. Всички деца покрай мен вече тренираха и това допълнително ме мотивира. Не съм пропускал мачове като малък.

– Кои бяха идолите ти тогава?

– По футбола ме запали Ривалдо, може би оттогава съм фен на „Барселона“. След това силно ме впечатли холандската методика, в „Барселона“ също имаше доста холандци – Марк Овермарс, Патрик Клуиверт, Едгар Давидс тогава ми бяха идоли във футбола. По-късно и Руд ван Нистелрой и Ариен Робен… Това са футболисти, които са ми дали много позитивни емоции и на които съм се възхищавал всеки път, когато съм ги гледал. „Барселона“ и холандският национален отбор до ден днешен са моя слабост.

– Кои са треньорите, които повлияха най-много на развитието ти като футболист?

– Първият треньор, при когото започнах, е Йордан Владимиров, който сега е домакин на отбора на „Спартак“. Той ме научи на първите стъпки във футбола. След това преминах в школата на „Нефтохимик“, където работих с Тодор Койчев. Той ме доразви за мъжкия футбол. Не мога да не отбележа Велизар Попов, който ми даде шанс в „Черно море“, пускаше ме във всеки мач в продължение на година и половина и ми даде пътя във футбола. Без неговата подкрепа и доверие може би нямаше да съм това, което съм в момента.

– Какво е според теб най-важно, за да се извърши успешно този преход от детско-юношеския към мъжкия футбол?

– Да се влагаш винаги на сто процента, без значение дали е на мач, или на тренировка, дали е във фитнес, или е на терен. Другото, което според мен е много важно, е да си „перде“, както се казва на футболен език, психически да си стабилен, защото това само би ти помогнало. Само хора със силни характери успяват във футбола, такива, които не се влияят от едно лошо представяне или от всяко провикване по техен адрес, че не стават… Всеки един сигурно го е чувал, но не трябва да се отказва, за да успее да пробие в мъжкия футбол. Талантът и техниката не са достатъчни, за успех във футбола трябва и силен характер.

– Този характер вроден ли е, или може да се формира в хода на тренировките?

– До някаква степен е вроден, но според мен може и да се изгради както с помощта на треньора, така и на близките. Добре е да има постоянни разговори. Мисля си, че вярата в собствените сили може да се изгради, ако до футболиста застанат правилните хора.

– В колективен спорт като футбола предполагам, че важна роля за успеха има добрият колектив в един отбор. Как се формира той, това предимно задача на треньора ли е?

– До голяма степен треньорът е човекът, който изгражда колектива. Мисля си, че най-важно е той да успее да напипа точната формула, с която да подтикне футболистите в отбора да са сплотени.

– Защо реши да се върнеш в „Спартак“?

– Върнах се, защото наистина го исках… Исках да помогна на отбора в тежката ситуация, в която се намираше, тъй като на полусезона изоставаше с 5-6 точки от лидера в Североизточната трета лига – „Суворово“. Усетих, че трябва да се върна в родния си отбор, за да му помогна да се завърне там, където му е мястото, и  да изпитам отново радостта да нося фланелката на „Спартак“.

– Какво води един отбор до победата?

– Мисля си, че непримиримостта и себераздаването до последния съдийски сигнал са най-важните неща. Но на практика компонентите са много, а понякога е нужен само късмет.

– Какво ти дава и какво ти отнема решението да се посветиш на спорта?

– Спортът ми дава много. Единственото, което ми отнема, е свободното време, тъй като често след тренировка съм доста изморен, за да излизам и да се виждам с приятели. Въпреки това намирам време за почивка, съумявам да съчетавам нещата и си мисля, че футболът повече ми дава, отколкото да ми взема. Носи ми щастие, забравям за абсолютно всичко, когато си обуя футболните обувки и изляза на терена. След всеки мач или тренировка съм емоционално зареден.

– Изглеждаш доста отдаден на футбола, виждаш ли живота си без спорта?

– Честно казано, не… Един ден, когато приключа с кариерата си като футболист, не знам дали ще продължа като треньор, но със сигурност ще продължа да се занимавам с футбол като аматьор, докогато ми стигат силите.

– За какво мечтаеш оттук нататък – в професионален и личен план?

– Мечтая да се завърнем със „Спартак“ в Първа лига и там също да постигаме успехи. Да върнем хората на стадиона. Мечтая да стана голмайстор на шампионата – първо на втория ешелон, след това и в елита. Като треньор мечтая някое от децата, с които работя, на които съм дал път във футбола, един ден да играе в Първа лига в България, а защо не и в чужбина.

 

– До колко време според теб може да стане това завръщане на „Спартак“ в Първа лига?

– Зависи от няколко неща. Без финансова подкрепа, малко по-солидна и по-голям бюджет на клуба, би било много трудно осъществимо, но не и невъзможно. Надявам се до 2-3 години „Спартак“ да е там, където трябва да бъде.

– Кои според теб ще са водещите отбори тази година във втория ешелон?

– „ЦСКА 1948“, „Септември“ (София), може би и „Монтана“… „Локомотив“ (София) също е един от силните отбори. Но все пак при футбола нищо не се знае, може и ние да сме сред водещите отбори, защо не…

 

– Къде виждаш реално мястото на „Спартак“ през първата година след завръщането ви в професионалния футбол?

– Силно се надявам да сме в горната половина на таблицата. Много бих се радвал, ако успеем да влезем в Топ 3 и да играем бараж за Първа лига.

 

– ПОЛИНА ПЕТРОВА/chernomore.bg

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *