Ние , Спартак Варна….

Соколи,
СПАРТАК се завърна в професионалния футбол!
Поздравяваме всички вас!
Изключително сме радостни, че любимият ни отбор отново ни носи надежди и положителни емоции. Че сред привържениците на славния ни клуб отново се говори основно за футбол, а не за схеми и далавери. Постигнахме един от първите от, надяваме се, много успехи. Но знаейки колко трънлив и труден беше и е пътят до тук, сме длъжни да направим всичко възможно да запазим и развием постигнатото.
Считаме, че първата стъпка към тази цел е равносметката. Да си спомним къде бяхме и през какво минахме, за да може любимият ни клуб отново да се появи на футболната карта на България. Да се вгледаме в близкото ни минало, защото , както добре знаем, който забравя историята, е осъден да я повтори.
Да си спомним това, че над 10 години СПАРТАК беше в ръцете на могъщи хора, за които той не значеше нищо. Че тези хора окупираха клуба и стадиона с едничката цел да го унищожат и да използват апетитните иначе имоти за користните си цели. Че по пътя към тази цел написаха най-срамните страници в историята на СПАРТАК, окаляха името му и открито и нагло се подиграваха с поколения привърженици. И в крайна сметка бяха на крачка от успеха.
Но ние не се отказахме. През цялото време се борихме. Водени от любов и силни емоции опитвахме какво ли не – къде правилно, къде не толкова. Смееха ни се, обиждаха ни, заливаха ни с тиня и заплахи, но ние всеки път доказвахме, че любовта и лоялността са по-силни от всяка мръсотия. Всеки път, когато ни помислеха за победени, надигахме глава и ясно заявявахме, че ще се борим докрай за СПАРТАК. И през 2017 г. се случи това, което дори ние бяхме започнали да считаме за чудо. Отвоювахме си клуба!
Всъщност това, което заварихме, трудно може да се нарече клуб. На всяко едно ниво цареше тотална разруха. Стадионът ни бе обрасла с тръни руина, а базата на Локомотив се бе превърнала в свърталище на клошари. Нямаше ток и вода. В това, което беше останало от школата, тренираха само 57 деца, липсваха екипи и елементарна организация. Почти никой не искаше да играе за СПАРТАК, а резултатите на мъжкия отбор предизвикваха смущение дори и сред хора, които не се интересуват особено от футбол. Паралелно с това се усещаше силна враждебност към нас и нашите усилия да възродим клуба. Но всичко това само ни амбицира още повече. Членовете на УС удвоиха усилията си и с помощта на обединената спартаклийска общественост постигнахме немислими само до преди две години неща.
Списъкът с успехите ни е дълъг и , убедени сме, ще продължи да се допълва. Да припомним само основните. Върнахме имотите на клуба във владение на Общината и така спасихме нашия дом – стадион СПАРТАК. Нещо повече – след мащабния ремонт, той ще е във вид, в който никога не сме го виждали. Локомотив е отново познатата уютна база, на която постоянно се извършват подобрения. Възстановихме школата и тя бързо набира инерция. Осигурихме необходимите средства, привлякохме изключително способен и амбициозен треньор, сглобихме много добър отбор и неслучайно спечелихме безапелационно първенството в нашата група. Организирахме юбилей, който се превърна в празник на града и накара цяла България отново да заговори за нас. С една дума – СПАРТАК, след толкова пропилени години, отново е футболен клуб.
Какво следва? Наясно сме, че борбата ни продължава и че всичките ни победи са мимолетни, поне докато СПАРТАК не се завърне там, където му е мястото – сред най-добрите. Повече от всякога се нуждаем от обединение и от волята за успех на всеки един спартаклия. Знаем, че ще е трудно, но точно ние, соколите, показахме на всички, че няма невъзможни неща.
Основите са поставени, всичко зависи от нас.
Само СПАРТАК!

– facebook.com/ПФК-Спартак-Варна

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.