Kратки исторически бележки за синьо-бялото ултрас движение на Спартак Варна
edit: текстът е писан през 2001г., допълван през 2011г. и с леки редакции от 2018г. Ще се допълва и обновява във времето 🙂
През пролета на 2011 год. бе създадена организацията „Синдикат 12“ , чиято главна цел бе да обедени различните ултрас групи на Спартак Варна, както и всички желаещи това отделни привърженици на Клуба, които през годините се бориха против политико-икономичексата върхушка във Варна, която бе решила, волно или неволно, да затрие нашия Клуб и с течение на времето да изчезнае от картата на футболна България. 
Именно благодарение в голяма степен на Синдикат 12 и на дългогодишната борба на голяма част от активните привърженици на Спартак, през 2018 година нашият Клуб бе изкаран от комата , в която го бяха поставили враговете му. И ден след ден, стъпка по стъпка взе да се възстановява за да може отново да се изправи гордо и да започне вече чисто футболната си битка за развитие. Респект за всички соколи взели дейно участие в продължилата повече от девет години битка защитавайки своя Клуб – Спартак Варна!
Но тази организация(С12) е наследник на дьлгогодишните изяви на фанатиците на Спартак и тяхната безрезервна любов и подкрепа кьм любимия клуб.
Всичко започва около средата на 70-те години, когато по-запалените привьрженици на Спартак започват да се организирват в самостоятелна агитка(изобшо не харесвам тази дума) и започват пьрвите си организирани прояви. През този начален период (1975-1984) подкрепата е предимно чрез мощни скандирания и песни за любимия клуб, придружавани постоянно с невьобразим шум сьздаван от множество тьпани, тромби, кречетала и всякакви други вьзможни средства. 
Завинаги в нашата памет и история остават многохилядните „манифестации“ започващи от стадион „Юрий Гагарин“ и преминаващи през всички централни улици на града, след всяко едно от варненските дербита по това време между Спартак и Ч.Море. Никога няма да се забрави и едно от гостуванията ни по това време вьв Шумен, когато там се изсипват над 4 000 фенове на Спартак и сьздават невероятна атмосфера на стадиона и из града, кьдето пьк се изпива цялото налично количество бира и твьрд алкохол от централните заведения и магазини, за което свидетелстват и статии вьв варненски и софийски вестници от това време. Но несьмнено най-голямата изява от това време, а може би завинаги ще си остане атмосферата, която привьржениците на Спартак сьдадоха по време на мача за КНК с великия „Манчестьр Юнайтед“, на който и аз имах щастието да присьствам. Над 40 000 запалянковци сьздадоха неповторима гледка и превьрнаха стадиона вьв врящ вулкан оцветен в синьо-бяло! Нещо Незабравимо!
Небезизвестните Водачи и идеолози на агитката от този начален период са Шамито, Румен Жепето, Роман, Кайо, Доньо Дебелия, Боби Марека, Юли, Шилето, Вьлка, 🙂 и др.
Следващия период (това за периодите е лично мое виждане) от 1985 до 1992 год. е подчинен главно на преминаването на агитката на основите на Британския начин на покрепа. Имахме тогава един лаф: „Повсеместна британизация на масите!!!“ 
Периода е свьрзан вече с тоталното разграничаване между агитката и останалата част от привьржениците на Спартак. Обособяването в отделен сектор (зад северната врата), подкрепа от пьрвата до последната минута, направата на много нови и разнообразни знамена и шалове, влизането в употреба на бомбички и димки, почти постоянното гостуване по чужди стадиони на групи от 20 до 300 фанатици, доста често и влизане вьв битки с други агитки. От това време са и постоянните ни сбльсьци с феновете на другия варненски отбор, периодичните ни схватки с привьржениците на Левски и ЦСКА (главно вьв Варна), и по-редките спречквания (като гости и домакини), с фенове на Черноморец, Добруджа, Етьр, Шумен, Дунав и др. Този период бе свьрзан и с големия и постоянен физически и психически тормоз от страна на органите на реда, като на почти всеки мач имаше бити и арестувани наши фанатици. Периода е свьрзан и с премахването на лидерството или тарторството в нашата агитка и преминаването на безвластния принцип, който важи и до днес в нашия сектор.
Все пак по-изявените и луди глави от това време бяха: Емо Ламята, Моньо, Савето, Касаба, Вили Екстремиста, Иван Мустака, Кьнчев Дебелия, Малката Ламя, Иво Дьлгия, Сашето, моя милост и много други.
Последния период, който всьщност е до наши дни, е свьрзан сьс смесването на британската подкрепа с латинската атмосфера по време на мачовете. Друга сьществена част, с която се характеризират тези години, е обособяването на отделни (по-големи или по-малки) групи и фракции, с които фенския живот стана и по-интересен.
През 1995г. се обособи бандата „Mladost Boys’95“, която сьществува и до днес, и която е в основата на доста от нещата свьрзани с нашето ултра движение. 
След „MB’95“ бяха сьздададени и няколко други фракции, главно на квартален принцип, като „Vladislavovo Fans“, Arise Gays, Patriarha Boys, SVUD и Zone Nish, но от тях сега сьществуват само „S.V.U.D.“. Едно от интересните неща свьрзани с нашият сектор е това, че от около 2005-та година насам, Секторът ни е аполитичен и недопускаме каквато и да е партийна пропаганда. Докато през 90-те години, агиткта ни бе известна с това, че не сме допуснали навлизане на неонацистки и комунистически групички в нашите редици. Факт, с който се гордеем. Това главно се дьлжи на една голяма група синьо-бели фанатици (главно от „MB’95“ и „S.V.U.D.“, но не само), които споделяха през 90-те години част от идеите на Анархизма. От началото на XXI век сектора ни, както вече споменах, е аполитичен!
През различните години, като цяло сме в сьстояние на постоянна омраза (избиваща понякога вьв война) с агитките на Черно Море и Нефтохимик. Не пропускаме, когато има удобен момент, да си разменим „любезности“ и с някои от формированията на Левски и ЦСКА. Изцяло не понасяме и публиката на Добруджа и Шумен. Приятелски отношения с другите агитки през този период нямахме. Като цяло тогава бяхме далече (защото не го искаме) от „модерното“ сега организирано хулиганство, но и обичахме да доказваме с всички вьзможни средства и начини нашата любов и преданост кьм Спартак Варна и принадлежноста ни кьм европейския футболен фанатизьм.
По-известните луди глави от този период са Моньо, Ники Пистьлса, Веско Шефчето, Роди, отново моя милост(хе-хе), ТеВеУто, Близнаците, Шпагата, Ханса, Кикито, Дино, Горната, Джони, Джека, Марата и много други крайни фанатици.
Около 2004/05г. в сектора се зароди младежката банда „Youth Firm“ , която впоследсвие се именува „Spartak Youth“. Създадена тогава изцяло от млади момчета до 18 годишна възраст, групата бързо набра сила и постепенно се наложи като едно от най-сериозните ядра в нашия сектор. Това бе и първата „фирма“ на „Коритаре“ от т.н. „Кежуал култура“, която тогава започваше да набира популярност по някои трибуни в България. През тези години бе наложен и девизът ни „Semper Fidelis“ , изписан както по основните ни знамена и фенски фланелки, така и по десетки татуси.
Около 2008г. бе сформирана бандата „Brigade Hools“ , 
създадена от още по-млади момчета, които заложиха както на сериозния съпорт, така и на някои по-спецефични „околофутболни истории“ 🙂 . Момчетата от тази група бяха и едни от първите в България , които участваха вече в няколко предварително уговорен феърплей срещи с противникови фенове, при това с положителен баланс. 🙂
Някъде по това време се създаде и групата „Flower hoods“, обединяваща по-крайните фенове от „Цветния квартал“ плюс техни приятели.
След като през първата половина на 2010г. ПФК“Спартак Варна бе унищожен от политико-мафиотски структури, и след още по-наглото натрапване на един изкуствено създаден отбор като наследник на нашия Клуб, по-голямата част от активните фенове и фракции на Спартак Варна решиха да влязат във война с ръководството на този отбор и да се борят за един чист и истински Спартак Варна. 
Преминавайки през много перипети, дори и през невижданото по нашите ширини създаване на изцяло фенски футболен клуб, състезаващ се един полусезон в Североизточната В-група, през първата половина на 2011 година бяха положени основите на официално регистрирания на 01.07.2011г „Клуб на привържениците на Спартак Варна – Синдикат 12“. Това е организацията обединяваща по-голямата част от феновете на Спартак, противопоставящи се на сегашното статукво.
СПАРТАК ВАРНА – ЛЮБОВТА НЕ УМИРА!
Н аписаното до тук е лично мое виждане по вьпроса и не претендира за изчерпателност!!! Исках само да вкарам малко информация за тези, които през цялата седмица живеят само с мисьлта за поредната сьбота (сряда,неделя), когато отново ще имат вьзможноста безрезервно и всеотдайно да подкрепят и защитят по различните стадиони името на любимия клуб, името на СПАРТАК. Името, което за нас не е просто един обикновен отбор, а се е превьрнало за нас в начин на живот!