Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/spartak/public_html/smf/Sources/Load.php(225) : runtime-created function on line 3
30 години от бронза на Спартак Варна........
1918
февруари 17, 2020, 07:01:12 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини: SMF - Just Installed!
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: 30 години от бронза на Спартак Варна........  (Прочетена 1499 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
UncleP
Administrator
Hero Member
*****
Публикации: 891



WWW
« -: юни 03, 2014, 02:58:58 »

Цитат
30 години от бронза на Спартак (Варна).
Вижте какво си спомниха Людмил Горанов, Красимир Зафиров и Живко Господинов


Изминаха 30 години от третото място на Спартак (Варна) в „А“ група. В началото на юни 1984 година варненският отбор завършва след Левски и ЦСКА, но не успява да изпита тръпката от връчването на бронзовите медали заради тънка манипулация на силен човек от властимащите. 16 години по-късно играчите все пак си ги получиха бронзовите отличия на тържество в китайски ресторант край Варна от генералния секретар на БФС Иван Вуцов.

Каква беше драмата по време на церемонията на „Васил Левски“ и дали онзи отбор е най-успешният в историята на варненския клуб? Вижте спомените и мненията на трите големи фигури на бронзовия Спартак от 1984-та.



Людмил Горанов - старши треньор на спартаклии

Малко преди края на първенството бихме стабилния Етър във Велико Търново и това ни приближи до бронза. В последния кръг направихме равен с Локо в Пловдив и завършихме трети. На другия ден в София предстоеше награждаването, което щеше да е след мача Левски - ЦСКА. Момчетата бяха в еуфория от добре свършената работа, вълнуваха се и вече бяха съблечени по екипи, когато човек от футболния съюз ни каза да не излизаме. Това бе огромна несправедливост, която силно ни нарани. Румен Димов не издържа и ритна в задните части проф. Ангел Шишков. По-късно разбрахме, че трети е станал Сливен, тъй като е подал контестация за мача във Враца и му е присъдена служебна победа с 3:0. Аз зная кой е човекът, който ни отне това, което постигнахме с огромен труд на терена, и защо го направи. Макар че ни скроиха подъл номер, аз и момчетата винаги сме се чувствали трети в България през 1984-та. 16 години по-късно несправедливостта бе поправена и си получихме медалите. Третото място тогава бе връх на едно много успешно поколение на Спартак, което година по-рано стигна финал за купата и 1/8-финал в КНК, където отпадна достойно от Манчестър Юнайтед. По-младите трябва да знаят, че третото ни място бе равносилно на титла, тъй като по онова време първите две места бяха запазени за Левски и ЦСКА.

 

Красимир Зафиров - вратар и капитан на Спартак

Бяхме седнали на третия или четвъртия ред под козирката на „Васил Левски“ и гледахме Левски – ЦСКА, като нямахме търпение двубоят да завърши и да ни наградят с бронзовите отличия. Към края на срещата дойде човек от БФС и ни каза: „Не се събличайте, няма да ви наградят.“ Чудехме се какво става и започнаха разпалени коментари. След края на двубоя, който Левски спечели с 3:1 и стана шампион, слязохме в тунела и не знаехме какво да правим. Наско Сираков ни окуражи: „Как така няма да се събличате, Вие сте трети.“ Отидохме в съблекалнята, съблякохме се по екипи и когато тръгвахме към тунела, ни върнаха обратно. Не мога да ви опиша колко унизени се почувствахме. Аз излязох на терена, за да си получа купата за най-добър вратар на първенството. Бях се наредил последен до играчите на ЦСКА и този, който ги награждаваше, ме помисли за техен футболист и тръгна да ми връчва среброто. Казах му да не го прави, защото моят отбор е в съблекалнята. Оказа се, че са направили Сливен трети, защото е спечелил служебно във Враца с 3:0. Уважили са му контестацията, тъй като футболистът на домакините Бойко Краев е играл през есента във „В“ група и бил наказан за първите два кръга от пролетния полусезон. Но защо тази контестация е прикривана 2 месеца, след като мачът Враца – Сливен беше във втория пролетен кръг? След това имаше още 13 кръга и ако знаехме за жалбата, можехме да бием Локо в Пловдив в последния кръг и тогава изфабрикуваната служебна победа на сливенци нямаше да им е достатъчна. Добре че 16 години по-късно правдата възтържествува и ни връчиха медалите. Но през това време аз и моите съотборници винаги сме се чувствали бронзови медалисти. Нашето поколение бе успешно и силно, но не мога да кажа, че е номер 1 в историята на клуба ни. Преди нас поколението на Илия Кирчев също завърши на трето място в „А“ група и участва в евротурнир.




Живко Господинов – „електронният мозък“ и звездата на Спартак

- Живко, какво се случи, когато разбрахте, че няма да ви наградят с бронзовите медали?

    Настана голяма суматоха. В първия момент никой не разбра какво става. По-късно истината излезе наяве - на силния партиен другар от Сливен не му било изгодно да връчват медалите на нас и измислил някаква причина, за да зарадва своите съграждани.

   - Каква беше вашата реакция?

    В знак на протест обявих, че няма да играя за националния тим в Дания след три дни, и го направих въпреки заканите, че и физзарядка на терасата няма да ми разрешат да правя.

- През 2000 г. ви връчиха отличията. През тези 16 години чувствали ли сте се бронзов медалист?

    Аз винаги съм живял с мисълта, че съм трети в България, но едно е да ти връчат медалите пред пълен стадион и друго да ги получиш в ресторант. Тръпката е съвсем различна.

   - Спартак '84 ли е най-успешният отбор в историята на клуба?

    Фактите безспорно показват, че е така. За два сезона играхме финал за купата, стигнахме 1/8-финал в европейски турнир и завършихме трети в „А“ група. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Тези мигове са влезли в историята и са моите най-приятни спомени в Спартак.

 

Ето и състава на Спартак, който стана трети в България през 1984-та:

Вратари: Красимир Зафиров, Стефан Симеонов

Защитници: Ниазим Исмаилов, Асен Михайлов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Румен Димов, Ради Радомиров, Тодор Попов

Халфове: Красимир Венков, Борислав Гьорев, Живко Господинов, Стефан Найденов, Милен Янков

Нападатели: Пламен Казаков, Емил Личев, Георги Алексиев, Стефан Стефанов, Желязко Желязков

Старши треньор: Людмил Горанов, помощник-треньор: Благой Калфов.



(Заб. Първата снимка е на третите в България през 1984-та, а третата – на отбора, който игра финал за купата през 1983 г.)


- petel.bg
Активен

Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!