Deprecated: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in /home/spartak/public_html/smf/Sources/Load.php(225) : runtime-created function on line 3
Кратка ретроспекция на последните години
1918
август 19, 2019, 04:41:25 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини: SMF - Just Installed!
 
   Начало   Помощ Търси Вход Регистрация  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Кратка ретроспекция на последните години  (Прочетена 9617 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
The Syndicate
Newbie
*
Публикации: 10


« -: март 23, 2011, 03:34:18 »

Голяма част от този материал бе публикувана в декемврийския брой на българското издание на списание "FourFourTwo".

Цитат
Варна е един от най-титулуваните спортни градове на България. Винаги е имало двa силни, равностойни, достойни отбора в родния футбол.
До настъпването на демократичните промени в страната отбора на Спартак Варна винаги е бил еталон. Дори при налаганата от държавата хегемония на футболен дуализъм, Спартак е бил сред тези отбори, които са карали и грандовете да се съобразяват.Когато отборът не може да бъде спрян с футболни средства, стига се дотам,  това да става и по административен път. БФС през 1984г. безпрецедентно отнема бронзовите медали точно преди официалното награждаване на отбора, на стадион "Васил Левски", защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на „Сливен”. 16 години по-късно „ЖСК-Спартак” получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали.  През периода на своя най голям подем - 1982-1984 година отборът достига и до своеобразен апогей,когато се изправя срещу Манчестър Юнайтед в осминафинален мач за КНК.  И досега това е единственият сблъсък на български отбор срещу колоса от острова.
Спартак Варна е и  първият български представител изобщо в КНК през далечната 1962г,когато губи от изключително класния тогава отбор на  Рапид Виена, и втория отбор (след ЦСКА) , представял страната ни на международната футболна сцена.
        Промените, настъпили в Източна Европа, не подминават и Спартак - в отбора се появяват частни инвеститори. За съжаление това са хора,които не могат да оценят правилно възможностите си и в резултат на това ситуациите около отбора са комични. На президентския пост се сменят  личности известни сред обществеността като Кеби, Ганди и Гъбаря. В крайна сметка, за по-дълго време, като ръководител се установява Николай Ишков - също изключително противоречива личност. По време на неговото управление отборът се посъживява и отново става фактор в българското първенство. За съжаление, цената на която става това е доста неприемлива. Спартак от Варна става синоним на всякакви схеми за уреждане на мачове. Издръжката на отбора идва най-вече от продаване на мачове. Това се превръща в дългосрочна политика на клуба, отборът  участва в сложни триъгълни и четириъгълни операции, като уговорките стигат и до резултати през следващи сезони.Това става далеч преди навлизането на букмейкърите в родния ни футбол. Ишков експлоатира успешно самолюбието и егоцентризма на останалите футболни президенти – по-голямата част от които са знакови фигури в подземния свят - и с търгашески подход осигурява  съществуването на клуба в професионалния футбол. По негово време през отбора преминават доста добри футболисти за българския стандарт, отборът е от редовните участници в Интертото. След една победа над руски отбор Спартак трябва да играе с френския Пари Сен Жермен, в чиито редици изпъква Роналдиньо. За съжаление възможността на варненци да го видят на живо се осуетява, тъй като се оказва, че един от резервните състезатели на Спартак е с нередовна картотека за международни мачове и се присъжда служебна загуба.
         През този период великият комбинатор и кукловод не разчита на особена помощ от общината в издръжката на отбора. По това време част от прилежащите площи на стадиона се придобиват от афериста Лазар Анев,който по късно е застрелян. След това тези имоти преминават през различни фирми.  Едва към края на ръководство си,когато вече е притиснат силно от финансови проблеми, Ишков иска от общината да му се представи стадиона на отбора.Общинските съветници се съгласяват това да стане под формата на съвместно дружество, като общината участва с апортна вноска - стадион Спартак. Областният управител на Варна по това време - Петър Кандиларов обаче се противопоставя на тази сделка, и успява да спре създаването на това дружество. Притиснат отвсякъде от липсата на пари и невъзможността да се справя със  задълже-нията на отбора, Николай Ишков се оттегля след 11 години начело на Спартак. Всичко е пред тотален разпад, задълженията са огромни. Футболният клуб дължи почти  три милиона на Митко Събев, дължи и около милион на държавата. За да потуши напрежението Община Варна вече успешно успява да създаде акционерното дружество Спортен комплекс Спартак. Същата участва в дружеството с миноритарен дял от 34%, съставляващ апортна вноска - стадион Спартак, с прилежащите му площи от около 50 декара в широкия център на Варна, както и с още над 10 декара общински имоти.       

          Мажоритарният дял от 66% се взима от Барет ауто - фирма на влиятелния тогава общински съветник Иван Славков. Освен общински съветник Иван Славков е и ключова фигура,поставена много високо в йерархията на варненското престъпно общество.Мажоритарният дял се състои от парична вноска от над шест милиона лева, като 25% от нея се внасят при учредяването, а останалите 75% трябва да се внесат в дружеството най-късно след две години. Идеята, с която се създава Спортен комплекс Спартак АД е това дружество да почне да работи,  с печалбата си да издържа футболния отбор - ПФК Спартак 1918 АД, както и да върне натрупаните дългове. Спортен комплекс Спартак е собственик на 89% от акциите в футболния клуб, останалата част от акциите се държи от няколко дребни акционери.  За съжаление тази идея не е конкретизирана по никакъв начин - никъде  в документите не е записано, че новото дружество е длъжно да издържа футболния клуб, нито пък има поети  някакви ангажименти за начина, по който ще се развива и управлява дружеството. Това е оставено изцяло на усмотрението и доброто желание на мажоритарния собственик, който придобива правото да се разпорежда както намери за добре със стадиона и останалите имоти. По този начин бъдещето на футбола става доста неясно. Дали общинските съветници са постъпили наивно, или са действали напълно съзнателно в ущърб на обществения интерес само може да се гадае, но е факт, че действията им са  проява на  пълна безстопанственост и безотговорност, прикрита от колективизма на решенията им. Едва ли някой от тях би се разпореждал  със собственото си имущество по същия начин, по който се е разпореждал с общото имущество на всички граждани на Варна.

         Всички последващи управленски  действия на Спортен комплекс Спартак АД  показват в пълна сила несъстоятелността на решението за създаването му.  За целия период от създаването си  до днес, това дружество не извършва никаква реална стопанска дейност. Това не притеснява особено представителите на общината в спортния комплекс. Дали по някакво стечение на обстоятелствата, или поради явна закономерност, някои от представителите, които общинския съвет избира сред своите редици да участват в управлението в момента вече са  доказани престъпници,които си излежават присъдите, или други скандални личности срещу които е имало разследвания.  Още в началото на съществуването на Спортния комплекс започват абсурдните финансови действия. Първата стопанска дейност, която е извършена, е изтеглянето на внесения капитал и тези пари са дадени назаем на фирмата на Иван Динов. Иван Динов е бизнесмен,  гравитиращ около бившата групировка СИК и  е неформален съдружник  на Иван Славков. Това действие не е незаконно, но е меко казано доста нецелесъобразно. Поражда се въпросът - дали внасянето на началния капитал  всъщност не е осигурено проформа, а след това този капитал е изтеглен и върнат на собственика му. Смущаващ е и фактът, че представителите на общината изобщо не са притеснени от това практически декапитализиране на дружеството, което де факто му пречи да изпълнява целите си и изобщо е спънка  за осъществяване на каквато и да е реална стопанска дейност. Отделен пък е въпросът, че общинарите в нито един момент не си задават и логичния въпрос относно произхода на капитала на техния съдружник. След тази финансова машинация единственият съществен приход на дружеството е 70 000 лихва по кредита. Пак има резонен въпрос - тази лихва дали е внасяна реално, или  е само счетоводно отразена. Същественият въпрос всъщност е -  как собствениците на Спортния комплекс имат намерение с тази сума да издържат отбора в А професионална група, след като дружеството не развива никаква друга дейност. Още повече - след време този кредит се прехвърля на и без това тежко задължения футболен клуб. Чисто счетоводно Иван Динов спира да фигурира като длъжник, а на негово място със същата сума като длъжник се появява футболния клуб Спартак. Дали общинарите са имали предвид точно такова подпомагане на футбола не става ясно, но е факт, че никой от тях години наред не проявява никакъв интерес какво реално става в дружеството. И на никой не му пука защо дружество с общинско участие, с над 9 000 000 лв записан капитал, не извършва никаква, абсолютно никаква дейност.  След две години според устава на дружеството трябва да се внесат и останалите средства от паричната вноска. В последния момент парите са намерени и внесени, но след това нещата около финансовите операции стават съвсем скандални.
             Скоро след тези събития Иван Славков е арестуван  заедно с други варненски общински съветници и им е повдигнато обвинение за създаване на престъпна група занимаваща се с наркоразпространение и склоняване към проституция. Към момента, той все още се намира в следствието, докато останалите общински съветници направили самопризнания , вече са осъдени и излежават сравнително леки присъди. След всичко написано дотук няма как да не стане ясно, че точно тези общинари също са били в ръководството на Спортен комплекс Спартак АД, като представители на общината. След като е арестуван, Иван Славков успява чрез едно феноменално издадено пълномощно да прехвърли по-голямата част от собствеността си на подставени лица. Естествено, прехвърля и дяловете във фирмата си Барет ауто, чрез която той де факто се разпорежда пълноправно и еднолично със стадион Спартак и останалите имоти. Новият "собственик" е Петромил Кънев - изключително неизвестна сред обществеността личност, което не му пречи да даде няколко гръмки интервюта и да обясни стратегията за развитие на клуба, включваща нови стадиони, бази и всички други елементи на светлото бъдеще, които сме свикнали да ни описват всички нови собственици на отбори у нас. Естествено, след съвсем кратко време той прехвърли собствеността на неформалния съдружник на Славков - Иван Динов и на изпълнителния директор на футболния отбор Живко Великов. Досега не става дума изобщо за футбол, тъй като след идването на Славков отбора на Спартак Варна влезе от Б  в А група, и след това всяка поредна година се бореше да не изпадне.
              Живко Великов, който бе назначен да управлява отбора е известен само и единствено с факта, че е бил персонален шофьор на първия  взривен в асансьор СИКаджийски бос - Данчо Марков. Останал без подкрепата на Славков, той се опитва да управлява клуба доколкото му позволява потенциалът. Чрез тарикатлъци на дребно - получаване на стоки и услуги и отлагане на плащанията в необозримо бъдеще, той успява известно време да държи нещата около клуба под  контрол. Виждайки, че трудно ще удържи по този начин, футболният ръководител добил популярност най-вече с прозвището си "кюфтето" , се впуска и в  уреждане на резултати от мачове. Няма доказателства доколко успява да издържа отбора чрез залози, но са безспорни фактите след един такъв мач с Беласица. Тогава се беше получило изтичане на информация, и предварително се знаеше даже точния резултат. Като градска легенда няколко дни  се носеше слухът, че Спартак ще падне от Беласица с 2:3. В крайна сметка в 90-та минута резултатът беше 2:3. В самия край на продължението обаче влезлият няколко минути преди това като тактическа смяна Тодор Радомиров - тогава обещаващ млад футболист с далечен прехвърлящ удар вкара гол и изравни резултата. Остава малко изненадан, когато вместо радост вижда от резервната скамейка проява на ярост, и му се налага да си тръгне след мача по екип - без да рискува да влезе в съблекалнята. След този мач започна някаква формална проверка - естествено приключи бързо и без резултат. Все пак в края на сезона Тодор Радомиров получи награда от БФС за феърплей. Естествено кариерата му на футболист в България скоропостижно приключи след този мач и няколко години подред единственото място където можеше да упражнява професията си се оказа нерегламентираното първенство в турската част на Кипър. След това Живко Великов реши да покани друг останал без господар,поради проблеми с правосъдието "футболен" деятел - бившият вицепрезидент на Беласица Горан Петров. Бай Горан обаче бързо видя, че нещата в Спартак са в етап на крайно разложение и набързо приключи морския си воаяж .
              Иван Динов също бързо се дезинтересира от футбола и успя да намери заместник в лицето на поповския бизнесмен Добрин Добрев. Кариерата на този бизнесмен потръгва благодарение на това,че успява да застрахова изключително изгодно търговските си обекти и почти веднага след сключване на застраховката са настъпвали застрахователни събития. Явно е успявал добре да се застрахова, защото бързо се прехвърля в София и става собственик на фабрики за безалкохолни напитки и пакетирани храни. При дебюта си като собственик на Спартак,той задминава с фантазиите си всички  президенти на футболни отбори у нас. Вместо да се  ограничи с най-тривиалните приказки за нов стадион (копие на стадиона на някой европейски отбор), звездна селекция и участие в Лига Европа,той зарадва футболната общественост с пълна конкретика и в най-малки детайли. Бяха уточнени местата на новите трибуни и козирки, разположението на осветлението, вида на таблото, и дори бомбастичната идея - името на стадиона да бъде продадено на някоя застрахователна компания - подобно на Алианц Арена. Дори успя да  сътвори и някаква задоволителна футболна кариера в миналото си  и вместо практикувал училищен волейбол, изведнъж се превърна в бивш футболист на Черноломец. След цялата еуфория, Добрин Добрев в един момент заяви, че всъщност не е знаел в какво влиза, разбрал е много късно колко се е набутал  и изчезна от Варна яко дим.
               Тогава на преден план излезе един човек,който във всички моменти стоеше и участваше в събитията,но без да излиза под светлините. Янко Станев - известен политически ветропоказател, участвал във всякакви знайни и незнайни партии и коалиции, но заемал винаги изключително „лачени” постове. Човек,който се ползва с изключително лоша репутация във Варна, но печелещ неизменно на  избори гласовете във всички ромски махали. Лекар по професия,който още през 1989 г. открил за себе си възможностите,които дава политиката и най-вече депутатстването и кметуването, и който поради любовта си към бюджетните пари,от медик се е преквалифицирал в самозван финансист, като в момента управлява бюджетната комисия в общината. Всъщност Янко Станев е съпартиец на Иван Славков и негов шеф по партийна линия. Пред Янко Станев стои нелеката задача да запази Спортен комплекс Спартак като частно дружество.На пръв поглед това е кауза пердута - ПФК Спартак от доста време е във фактически фалит, самото дружество вместо да развива реална дейност и да издържа клуба, за пет години дори не е започнало никаква стопанска дейност. Само че решаването на задачи от типа  „и вълкът сит, и агнето цяло”, са детска задачка за този съвременен Остап Бендер. Дори и фактът, че отбора загуби професионалния си лиценз, не беше пречка. С много премерени  юридически действия и с цената на доста закононарушения, за които обаче няма предвидени сериозни санкции, той успява да намери витиеват начин мажоритарният дял на дружеството да се прехвърли на друго лице.
                  Намерен е и нов собственик  на мажоритарния дял  - Инжстрой Холдинг -фирма позната на варненци с това, че не ремонтира дупките по улиците, и че не почиства снега, въпреки че е абонирана да печели общинските поръчки за тези дейности. Въпреки че дупките във Варна са легендарни, последните случаи са наистина шокиращи - две коли за един ден бяха погълнати нацяло в дупки на пътя. Драмите при  пет сантиметра снеговалеж и няколкодневните бедствени положения във Варна ежегодно стават известни в  България. Също така в интернет стана популярен и един клип, показващ революционна методика при кърпенето на дупки. Служители на фирмата бяха заснети как са изпратени да ремонтират дупки, въоръжени единствено с лопати. От самосвал ,асфалтът се хвърля с лопати в дупките и там работници го трамбоват с крака. На  клипа  ясно се вижда, че по цялата улица няма следа от валяк, или специализирана машина за полагане на асфалт, което говори, че не става дума за нарушение на технологичния процес от страна на работниците.     Освен това отношенията на Янко Станев с тази фирма претърпяват много особена промяна. Като член на СДС Янко Станев беше известен като един от най-върлите противници на тази фирма. В протоколите на общинския съвет се пазят негови изказвания относно методичното надписване на машиночасове и километри от страна на Инжстрой. Дали фирмата си взема най-накрая бележка или преминаването на Янко Станев от СДС в редовете на ДПС по някакъв начин променя мирогледа му не е ясно, но е факт, че при съвместното управление на ДПС с БСП и със Симеон „Две” , Инжстрой започва усилено да печели и големи национални поръчки. По разследванията около аферите на "батко" излиза наяве и фактът, че за преасфалтиране на второкласни пътища фирмата има привилегията да печели поръчки на цена от 900 000 лв. за км, докато други фирми работят аналогични участъци за цени от 90 000 до 250 000 лв.

                  Всички описани по-горе факти в една или друга степен бяха известни на широката варненска общественост. Привържениците на Спартак Варна години наред подкрепяха отбора си, въпреки че не бяха особено удовлетворени от почтеността на управлението. Като всички останали привърженици на български отбори  чакаха кротко да се появи в някой момент месия, който да тласне нещата така, че да заприличат организационно на Литекс  или Черноморец.Надяваха се да ги отмине съдбата на Хебър,Янтра  или Бдин. Феновете надигаха по радикално глас единствено когато ситуацията около отбора ставаше особено критична и се успокояваха за известно време при каквато и да е промяна. Приемаха донякъде  всякакви компромиси със съвестта си, в името на съществуването на  отбора  и не предприемаха никаква решителна стъпка до момента, в който стана ясно, че отборът не отговаря на никакви критерии за професионален футболен клуб,  а ръководството изобщо не е предприело никакви мерки за запазване на лиценза за участие в професионалния футбол. Тогава дълго сдържаното напрежение ескалира със страшна сила. Всички разбраха, че техният Спартак е в последна фаза на агонията. Тогава в хората се събуди дълго подтискания обществен дух и всички, на които отборът беше близко до сърцето им започнаха трескаво да търсят варианти. Тогава Радо Станев - един от най-успелите варненски футболисти, национален вратар, който на клубно ниво е сред първите българи, участвали в Шампионска лига, и на когото резерви са били Фабиански и Боруц,  предложи идеята да се създаде от любовта на феновете отбор, който да продължи историята и традициите на Спартак от Варна. Всички масово приеха тая идея, смятаха,  че е редно отборът да тръгне от най-долните дивизии и по естествен път да стигне до нивото, на което е бил. Тези обсъждания станаха възможни и благодарение на неофициалния сайт на привържениците - www.spartak-varna.net , който от дълги години се поддържа от привърженици на отбора. Почти ежедневно се провеждаха и срещи на живо във формат от няколко десетки до няколко стотици човека. Оказа се, че въпреки смелата и радикална идея всички фенове застават  единно зад нея.  Във въздуха витаеше едно революционно настроение и навсякъде  се усещаше решимост и отговорност да се доведе докрай идеята. Проведе се  и Общо събрание, избра се и Управителен съвет. Благодарение на някои футболисти близки до идеята се събра много добър отбор, с достатъчно опитни футболисти, по-голямата част играли дълго в А група, треньор, спортно технически директор.

                 В този момент стана ясно ,че затриването на ПФК Спартак не е стечение на лоши обстоятелства, а е старателно и дълго подготвяно от Янко Станев. Оказа се, че Георги Вълев -  адвокат на Иван Славков и близък до Янко Станев - още през паузата на предния сезон, когато отбора беше в челото на Б група и според изявленията на ръководството - безпроблемно  да се атакува на пролет промоцията за А група е запазил име аналогично на ПФК Спартак 1918, само че за име на аматьорски отбор. Същият се оказа, че е прехвърлил и правата върху клубната емблема на своя лична фирма. Разбрахме също, че Янко Станев подготвя футболен отбор, който да представя пред обществеността като Спартак. Дори твърдеше, че е говорил с Борислав Михайлов, който му бил казал, че това е правилния начин за излизане на футбола и в частност отборите от кризата. Едва ли има мислещ човек, който да повярва, че правилният начин е свързан с оставянето на милиони задължения и с ощетяване фиска.Тези действия амбицираха привържениците в още по-голяма степен. Никой не искаше да припознае отбор, който е създаден от човека подготвил целенасочено затриването на Спартак.И няма как такъв отбор да влезе в сърцата на хората. Оказа се също, че се подготвя обединение на Янковия , все още само формално регистриран отбор , с един отбор  завършил на 2ро място в А окръжните групи и имащ право на участие във В окръжна група. Този отбор е създаден преди 2 години под името Владислав. Стана ясно, че подготвяния отбор ще вземе името на регистрирания Спартак. Ситуацията не беше много приятна. Изправяхме се пред труден избор - ставаше факт съществуването на два отбора с претенции да са Спартак - нашият и казионният.Направи се опит  да не се стига до там - проведе се среща с хората на Инжстрой, на която им се обясни какво точно означава Спартак за нас  и  как искаме да се развият нещата за в бъдеще. Предложихме представителният отбор да се управлява и издържа от нас, а тяхната фирма да си се занимава със Спортния комплекс и имотите,които очевидно им бяха легнали повече на сърцето. За съжаление по време на срещата изпълнителния директор на Инжстрой повече го вълнуваше идеята как с увеличаване на уставния капитал да придобие пълно владение над имотите  и как  да придобие и държавните имоти, които се ползват от ДЮШ на клуба. Няколко часа след срещата, предложението беше отхвърлено по телефона, при това по доста подигравателен начин.  Имаше опит да накараме и Общинския съвет да проумее за какво става въпрос - на една общинска сесия имаше спонтанно посещение на привърженици на отбора - за съжаление там също не се получи нищо, освен крайно  нескопосан опит  за пиар от страна на кмета.

                Нямахме избор - трябваше ние също да търсим отбор с лиценз за В група, за да се противопоставим успешно................


декември 2010г.


Продължението след няколко дни.
Активен
The Syndicate
Newbie
*
Публикации: 10


« Отговор #1 -: юли 19, 2011, 01:50:50 »

Следващия материал май вече бе публикуван миналата година в някоя от темите във форума,
но тъй като сега и Афера.бг са го публикували , та не е лошо да си го припомним.

Цитат
Мръсната история на „Спортен комплекс Спартак” – според одитите "изключително лошо управлявано"
 
Дата: 17-07-2011 21:24

Читатели : 200

Ако Янко Станев следваше обществения интерес,  можеше да задържи тези акции и след година да се обезсилят - в тоя случай Общината ставаше 100% собственик на АД-то.В случая обаче тези акции се "продават" на следните фирми - 15% на Брайтбилд на Вълев, 49% на Инжстрой и 2% на Стилироуд (фирма на Пламен Стилянов). Акциите са прехвърлени с някакво разсрочено плащане, най вероятно са платени само 2% от Стилироуд, която сума импонира долу горе на хвърчащите в публичното пространство цифри.  Останалите 49% на Инжстрой и 15% на Вълев не са платени и най-вероятно ще  търсят някакъв способ с течение на времето това плащане да влезе в някакви счетоводни форми.


 

Първо искаме да благодариме на afera.bg за своевремената реакция при публикуване на нашата декларация - във времена преди избори явно медиите са много чувствителни, защото вчера сме я разпратили до повече от 20 сайта , но за сега само вие и още един реагирахте ... По-долу Ви изпращаме нашето виждане за историята на Спортния комплекс от създаването му. Ще направим това в малко повествователен стил.

Имаме цялата публикувана документация на АД-то,- протоколи от ОС,баланси, ОПР-та, одити и т.н. от която стават ясни едни 90% от машинациите.

По Ишково време нашият "мил и любящ" Общински съвет  създава  такова дружество на същия принцип - Спортен  комплекс Спартак и подобно дружество с имотите на Локомотив. Благодарение на тогавашния областен управител Петър Кандиларов гласуваното от съвета създаване на двете дружества не минава.

Трябва да му сложат паметник на тоя човечец на Коритото ( ст. Спартак ), защото ако бяха влезли имотите в ръчичките на Ишков, отдавна щяхме да сме в историята.

След фалита на отбора при Ишков, такова дружество се създава вече успешно с участието на Иван Славков чрез фирмата си БАРЕТ Ауто.

Общината вкарва имоти на стойност над три милиона лева ( няма следа как е станала оценката на тея имоти тогава), а Иван Славков се задължава да вкара в дружеството около шест милиона лева. Първите 25% или около милион и половина при създаване на дружеството , а останалите 75% - две години след това.

Никъде пред това дружество не е поставяна като цел издръжката на отбора.

Първата вноска от името на БАРЕТ Ауто  е внесена (най вероятно от Иван Динов) и веднага почти цялата е преведена на Иван Динов. Този превод е оформен като кредит, за който Динов се задължава да плаща 70 000 лв годишна лихва на Спортния Комплекс.

Всъщност той си е прибрал обратно  парите, които е дал на Иван Славков, за да се учреди АД-то. По нататък Иван Динов се заличава като длъжник на Спортния комплекс, а като длъжник на този милион и нещо се появява ПФК Спартак АД. Не става ясно фактически как е станала врътката, дали с цесия, дали по друг начин, но това не е от голямо значение. Въпросната лихва не е ясно дали е плащана от Динов,но така или иначе счетоводно тя е почти единствения приход на АД-то за периода на дейността му.

След две години се налага Иван Славков да се внесе над четири и половина милиона лева под угроза от разваляне на дружеството. Той успява да ги намери  от някъде и да ги внесе два дни преди крайния срок. Тези пари веднага след това са извадени от дружеството , и са върнати. Счетоводно са оформени като плащане на аванс за проект ( при средна цена за проектиране по него време от 10 лв за квадрат най вероятно е щял да се проектира нов квартал на Варна).  В годишния одит за тази сделка одитора казва, че не са му представени никакви доказателства, че е сключена. Най малкото , ако това е редовна сделка - получателя на парите по нея трябва да внесе около 800 000 лв ДДС и 500 000 лв данък печалба. Логично е никой да не прежали подобна сума за да има редовна фактура.

В баланса за следващата година тези пари са описани като върнати в дружеството. Най-вероятно сделката за проекта е "развалена". Връщането на парите счетоводно в дужеството е необходимо, за да се направи следващата завера. В този момент вече на небосклона се е появил Поповският (Добрин Добрев), като неговото появяване става твърде неясно според наличните документи.

Тук идва момента на врътката, с която Янко  Станев беше особено горд на общинската сесия, на която присъствахме и която нарече "сложни юридически операции" ...

Дружеството провежда О.С. и решава да проведе обратно изкупуване на акции. Обратното изкупуване е предвидено в закона със съвсем други цели от използваните от Янко Станев. Освен това, самото обратно изкупуване се извършва в разрез с закона, но за съжаление няма предвидени санкции за това.

Дружеството няма право да изкупи обратно повече от 10% от собствените си акции, а АД-то изкупува 66%.

Дружеството може да изкупи акции само с пари над собсвения си капитал, тоест само с пари над 9-те милиона уставен капитал или за да има право да извърши такова изкупуване трябва да има 9 милиона уставен капитал плюс 6 милиона свободни пари поне на книга. Естествено такива пари няма, но все пак чисто счетоводно им идват добре парите от сделката с фиктивния проект, и "разваляйки я" поне на книга се сдобиват с средства за обратното изкупуване.

В закона е записано, че ако дружеството се сдобие с собствени акции в нарушение на двете клаузи, които описахме, е длъжно в период от една година да продаде тези акции ( не е предвидена друга санкция, защото този инструмент се ползва за съвсем други цели и начина, по който е направено обратното изкупуване в Спортния комплекс , би бил абсолютно безумен и нелогичен в истинско търговско дружество и никой реален собственик няма изгода от такава сделка). Ако не ги продаде втози срок, тези акции се обезсилват (унищожават се).

Ако Янко Станев следваше обществения интерес,  можеше да задържи тези акции и след година да се обезсилят - в тоя случай Общината ставаше 100% собственик на АД-то.

В случая обаче тези акции се "продават" на следните фирми - 15% на Брайтбилд на Вълев, 49% на Инжстрой и 2% на Стилироуд (фирма на Пламен Стилянов). Акциите са прехвърлени с някакво разсрочено плащане, най вероятно са платени само 2% от Стилироуд, която сума импонира долу горе на хвърчащите в публичното пространство цифри.  Останалите 49% на Инжстрой и 15% на Вълев не са платени и най-вероятно ще  търсят някакъв способ с течение на времето това плащане да влезе в някакви счетоводни форми. При вписването в търговския регистър не е представен договор за продажбата на акциите и това вписване е отказано.  Следващия опит за вписване обаче минава без договор, като на ръка в графата където трябва да има отметка за договора е написано - представени временни удостоверения ...  И по този начин вписването е минало.

Долу- горе това е, без почти да се влага реален лев се получават доста добри имоти като  подарък.

Самото дружество собственик на имотите де факто не извършва никаква дейност и в одитите е описано като "изключително лошо управлявано".

При разглеждане на първичните счетоводни документи биха излезли доста сериозни нарушения, които са добре маскирани в някаква що годе законосъобразна форма в годишните приключвания.

Естетвено това има интерес да се направи от Общината, като прецакваната страна, само че за съжаление Общината няма нищо против статуквото.


- Сдружение на феновете на „Спартак” – Синдикат 12


http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=18612&Itemid=1
Активен
The Syndicate
Newbie
*
Публикации: 10


« Отговор #2 -: април 29, 2014, 02:51:34 »

Списък на имотите, които Община Варна е дала на Фирма "Инжстрой", срещу задължението за издръжка на ФК Спартак Варна, независимо от това в коя група играе. Нещо, което разбира се не бе спазено.

1. УПИ III - за стадион със спортно възстановителен център и хотел, намиращ се в гр. Варна, кв. 997а, състоящ се от земя с площ 41 668 кв.м. и застроени обекти, представляващи :

Сгради: спортна зала със застроена площ от 705 кв.м.; гараж със застроена площ от 324 кв.м.; работилница със застроена площ от 89 кв.м.
Съоръжения: стадион "Спартак", състоящ се от игрище, лекоатлетическа писта и трибуни; спортна площадка - игрище с площ 1030 кв.м.; тренировъчно игрище.

2. УПИ V - "за обществено обслужване", находящ се в гр. Варна, кв.997а с площ 3920 кв.м.

3. УПИ I - "жилищно строителство", находящ се в гр. Варна, кв.1 по плана на ж.к. Възраждане. Имотът представлява земя с площ 5800 кв.м.

4. УПИ III - "за жилищно строителство, обществено обслужване и трафопост", находящ се в гр. Варна, кв. 560 с площ 2233 кв.м., находящ се на ул. "Осми март".

5. Земя с площ от 2472 кв.м. ид.ч. от УПИ II - "за жилищно строителство, магазини, гаражи и трафопост", находящ се на бул. "Сливница", целият с площ от 2532 кв.м.

СТОЙНОСТ : 3 202 000 лв.

Общата площ само на земята, без стадиона, залата и сградите е от 59 655 кв.м. Според оценката на Община Варна излиза, че средната цена на земята е от 53,67 лв. за кв.м.
Справка със сайт за продажба на имоти показва, че средната пазарна цена в тези райони е 493 евро за кв.м.

- Синдикат 12
Активен
MASTER
core
Hero Member
*
Публикации: 884


« Отговор #3 -: май 28, 2014, 06:08:38 »

Списък на имотите, които Община Варна е дала на Фирма "Инжстрой", срещу задължението за издръжка на ФК Спартак Варна, независимо от това в коя група играе. Нещо, което разбира се не бе спазено.





Нека да сме съвсем точни и да не се излагаме като варненските журналя. 
Горното изобщо не отговаря на истината.

Въпросните имоти са дадени от община Варна на Иван Славков (когато той беше общински съветник от ДПС) не без помоща на Янко Станев,който тогава въководеше ДПС.

Въпросните имоти са дадени за да се учреди съвместно търговско дружество между общината и фирма на Иван Славков.

Новоучредената фирма се казва Спортен комплекс Спартак.

Единственото общо между въпросната фирма и футбола е, че тя притежаваше мажоритарен пакет акции на фалиралия отдавна ПФК СПАРТАК 1918.

По никакъв начин Спортния комплекс не е бил задължен да издържа футболен отбор. Това е просто едно обикновенно търговско дружество.

Когато Иван  Славков започна да има проблеми с правосъдието Янко Ага се възползва от суматохата и по не особено законен начин успя да прехвърли собственоста на въпросните имоти на тогавашните си приятели от Инжстрой.

Тази операция той обича да нарича "Спасяването на Спартак Варна"

С новия отбор пък фирмата няма нищо общо по документи - отбора и фирмата са съвсем различни юридически лица и по никакъв начин не може да и се търси ангажимент да издържа футболен отбор.


Защо  е допуснато да се случи цялата тази свинщина - могат да отговорят само варненските общинари.

Факт е, че стадиона и имотите са на Инжстрой, и те могат да се разпореждат с тях както намерят за добре,без никакви ограничения.
Активен

...
sodom
core
Sr. Member
*
Публикации: 358



« Отговор #4 -: май 29, 2014, 08:36:21 »

И сега чакаме "месията" Коко Динев да дойде да ни дооправи...изотзад! 
Активен
kickasso
Moderator
Full Member
*****
Публикации: 235



« Отговор #5 -: май 29, 2014, 09:46:42 »

еми това е като гласуването, избираш по-малкото зло и се надяваш на чудо + тук-таме се опитваш да упажняваш граждански контрол

1X2 Коко знае по-добре!
Активен

We're flying high
We're flying high
We are the falcons
We never die.
samsara
core
Hero Member
*
Публикации: 738


« Отговор #6 -: май 29, 2014, 02:03:50 »

Бележката на Мастър е правилна, но това не променя факта, че докато няма критична маса от фенове на Спартак Варна, които да окажат обществен натиск, стадиона и имотите ще са безвъзвратно загубени за клуба.

Иначе хронологиите може да си ги водим безкрайно дълго, докато Спартак напълно изчезне от футболната карта.
Активен
samsara
core
Hero Member
*
Публикации: 738


« Отговор #7 -: юни 03, 2014, 09:37:25 »

В края на миналата година на Общото събрание на акционерите на Спортен комплекс Спартак АД е взето решение да бъде сключен договор с футболния клуб Спартак за ползване за срок от 9 години и 6 месеца на спортната база и спортните съоръжения. Акционерите  решават единодушно и 80% от общата печалба на Спортен комплекс Спартак за периода 2013 – 2015 г., да бъде предоставена за издръжката на ФК Спартак 1918.

“Днес е добър ден за Спартак. От тук нататък нашата задача е да увеличим капитала на дружеството и да намерим хора, копито са готови да помагат”, пъчи се Антон Фажев, председател на Управителния съвет на ФК Спартак 1918.

На събранието е избран и втори изпълнителен директор в Съвета на директорите, който е представител на община Варна. И този път, това е човек на Янко Станев – Илияна Кръстева, която има равни права и задължения с изпълнителния директор на Спортен комплекс Спартак АД.

Община – Варна прави отделен жест и дава 200 000 лева за подпомагане на ФК „Спартак”, което всъщност е глътка въздух за да се вдигне от задник на колене клубът.

„Добрият ден” на „Спартак” обаче, както гръмко обявява Антон Фажев, е поредната лъжа!

Впрочем, договорът между ФК „Спартак 1918” и Спортен комплекс „Спартак”АД се сключва след абсолютни лъжи, изречени от Пламен Стилиянов и Янко Станев, на среща проведена с Коста Милев и ветерани, които искат да подпомогнат клубада стъпи на краката си.

Стилиянов уверява, че задълженията са клуба са „там, около 30-40 000 лева” и само наивността на Коста Милев и съмишленици да му повярват ги вкарва в поредната цинична лъжа на онези, които сатрахосаха ФК „Спартак”, за сметка на това, че се интересуваха единствено от стадиона и имотите на клуба. За да лапат от тях.

При направения отчет през март 2014 година обаче лъсва поредната лъжа на Стилиянов & Станев и компания и става ясно, че задълженията на клуба изобщо не са „30-40-50 000 лева”, а 305 000 лева!

Освен неизплатени заплати, има и задължения към доставчици, които – нека НАП влезе незабавно и провери! – са към … „Инжстройинженеринг” на Пламен Стилиянов!

В „дупка” са и заеми пак от футболния клуб към … уж екссобствениците му.

Нека „новия” управителен съвет обясни как борави с парите  и как ги отчита – и раздават ли се те без каквито и да е документи като в бакалия.

От иначе помпозните обявени 80% от печалбата на Спортния комплекс, които трябва да отиват за ФК Спартак – нищо не постъпва.

Нещо повече. Както стадиона на Спартак, така и „Локомотив” пак са в ръчичките на Стилияново/Станевия Спортен комплекс и футболния клуб дори плаща 900 лева на месец наем за да ползва … стадиона на „Спартак”.

Стадионът, който иначе се стопанисва от Спортния комплекс „Спартак”АД е в ужасяващо положение, включително и след всеки дъжд да никнат гъби! Теренът е абсолютно занемерен.

Няма и кой да влез в търговското дружество и да потърси отговорност на общинските представители там.

Прокуратурата, НАП, ДАНС и МВР продължават да спят дълбокия си многогодишен сън по отношение на аферите в Спортен комплекс „Спартак” АД.

Вероятно, може и да се събудят някой ден, когато на Пламен Стилиянов му щукне да засади картофи на стадион „Спартак".

afera.bg

 
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!