Опит за лирично обяснение в любов към кучето на Агата

Опит за лирично обяснение в любов към кучето на Агата

Колко Спартаклии останаха – я дайте да се преброим. Кой е истински Спартаклия – някой може ли да отговори на тоя въпрос? Янко Партизанко, проститутките около него – къде са „истинските Спартаклии” - много мътна и кървава стана тя. Човек съвсем да се обърка.

За нас е просто – който е обичал Спартак, го обича и сега. Който е носил синьо-бялото в себе си ще го носи до гроба. Който има очи – вижда – няма нужда да се убеждаваме кой е крив и кой прав. Който има сърце – го слуша. Всеки е свободен да решава за себе си и сам душата си на когото иска да продава. Ако му изнася – нека я продава даже няколко пъти. Не винаги удобният и лесният път за правилни – не можем да се сърдим на никой който предпочита лесното. На поп Кръстьовците човек не може да се сърди, макар че на тези новоизлюпените човек и да ги презира им е много.

В свободна България всеки има право на мнение. Интернет издания - дал Бог и ако на г-на Луковъ - човече с три думи в речника и с празна тиква на раменете му харесва да се напъва нека го прави. Има зор – нека да действа, пък ако ще и да се насира от главата до петите. На някои хора им харесва – това им е естествената среда. Няма лошо – има параолимпийски игри за инвалиди към които живота не е бил благосклонен. Защо да не насърчаваме и този който Господ не е дарил с таланта на дори и средна ръка провинциален списовач, но който като паленце пред майка си препуска препъвайки се да покаже що може и драска ли драска.

С ръка на сърцето ще кажем, че одобряваме и с великодушие приемаме напъните на таквизи жарки последователи на Сервантес и Шекспир, пък били те и платени на килограм литературни курви (все от стари бардаци събирани и с „впечатляваща визитка”). Трябва да се яде – и това ни е ясно.

Всяко село има нужда от своя Мунчо – селският идиот има какво да каже и често право го казва. Проблемите настъпват, когато селският идиот с пяна на устата не спира да оглася площада с едни и същи глупости които досаждат вече на всички. В този случай е добре някой да го озапти и да му каже две три думи.

Г-не Луковъ, селский Мунчо – ние с Вашите треторазрядни комсомолски дописки не можем да се борим – не ни е това намерението. Вашето послание е разбрано и прието – съгласни сме, че Вие представлявате Спартак, феновете и историята му. Оставете нас „наркоманите” и „селската агитка от Тополи” намира. Не виждате ли че ние несретниците на вашата платена за евтини услуги компаньонска мутра дори и да се изплюем нямаме желание. Само молим Ви набийте си следното в главицата и се отдайте на душевна маструбация на някоя друга тема.

-   Първият Ви рефрен - „нацисти”. Едно време еничерите са ги взимали малки от майките им, днес еничерите сами предоставят услугите си на етнически и на обикновени бандитски партии. Ние не сме антрополози и малко ни вълнува етнологията. Нито турците, нито киргистанците ни вълнуват. Вълнува ни Спартак Варна. Нека да не представяме омразата ни към душевните курви и продадени езици като етническа омраза. Етническа омраза имаме само към етноса „курви-продажници”. Ако има такъв етнос – значи сме расисти. Вие, който сте познавач на фенската култура при Спартак би трябвало да знаете, че в агитката на Спартак никога е нямало сериозни политически настроения и ако е имало такива, то те са били по-скоро клонящи към посока обратна на ултра-дясното? Простете, забравяме, че хората от Тополите всъщност не са от агитката на Спартак. Това е и следващото ни признание.

-   Вторият Ви рефрен - не сме „фенове на Спартак”. Вярно е, че не сме фенове на Спартак 1918. На мачове на този отбор не ходим. Ние сме фенове на отбор за който Вие нямате и представа кой е – разбираме Ви ако Ви е трудно да направите разликата. Не очакваме от Вас на две магарета купа сено да разделите, а камо ли между право и криво да различите. Разчитаме на една среща с Вас, истинският фен на Спартак да ни обясните що е то да си фен на Спартак и да ни разкажете за вашите многобройни пътувания по стадионите на България като част от „агитката на Спартак” – очакваме го с нетърпение – пригответе и снимки. Ще е интересно.

-   Третият рефрен е че сме „наркомани и алкохолици”. Пияни сме – вярно е. От любовта към отбора за който цял живот милеем. „Милея” – познавате ли тази дума, Мунчо ефенди? Знаете ли каква сила стои зад нея? Мислите ли, че въздействието на алкохола и който и да е наркотик могат да се сравнят със силата която любовта към един футболен отбор дава? Любовта за Вас може да е свързана само с любовта към подвърления като на куче лев за определени децибели лаене. Има и друга любов обаче. Повтаряме – не очакваме да разберете за какво иде реч и Ви е простено. Не очакваме от влечуго да раздъждава като сокол.

Това искаме г-не Луковъ да ви похортуваме – дерзайте във Вашата мисия да популяризирате идеите на така наречения европейски проект „Спартак 1918” по-известен поради незнайни причини с имената „вувузелите”, „пътното” и „еничерите”. В публичното пространство почнаха да излизат една по една истините за помийната яма която имате дързостта да асоциирате с именто на големия футболен клуб на Варна.

Балонът наречен „Янко на Станко европейския Спартак 1918 с хандбалните игрища и филийките пастет” се пука отвсякъде – всеки средно интелигентен варненец си дава сметка що за „хора” са окупирали Коритото и какви са им целите. На повърхността почнаха да изплуват като пяна от мръсния канал в който живеете и разни истории за това как „сплотявате” колектива в отбора си. Идва Видьовден. Дали тогава декларации и обръщения ще Ви прикрият насраните задници?...

	Автор	Тема: Опит за лирично обяснение в любов към кучето на Агата (Прочетена 10068 пъти)
0 Членове и 1 Гост преглежда(т) тази тема.