Прощално
Благодаря ти, Докторе!
Новината за кончината на Стефан Найденов породи у мен чувство на болка и гняв. Болка, тъй като го загубихме толкова рано, и яд, че не успя да намери сили да се пребори с единствения си порок, въпреки че през годините в живота си получаваше перманентно сигнали за неизбежен край.
Като футболист и човешки качества Стефан Найденов е пример за подражание. След злокобната вест у мен оживяха спомените от периода 1982/1985 година, когато бях ученик. За да гледам как бате Стефчо твори на терена, бягах от часове или вземах болничен, редовно му поднасях букет от свежи лалета преди мач, дори на кафявата ми чанта бе изписано негово име. По-късно съдбата ми предостави шанс като начинаещ журналист да отразя последните му мачове в кариерата. Веднага в паметта ми изплуват неговите голове в дербито на Варна, срещу „Левски“, „Славия“, „Локомотив“ (Сф), “Ботев“ (Пд), тогава „Тракия“, срещу „Черноморец“ в 77-ата мин, когато остави тима си в елита. Нестандартните му пасове, хрумвания, отигравания с пета и т.н. Стефан бе роден за футболист и Господ му даде дарба да подари на публиката най-доброто от тази игра. Той бе специален на терена, артист и импровизатор, от тези играчи, заради които хората се влюбват във футбола. Беше тръпката на запалянковците. Обичаха го, боготворяха го и галено го наричаха Доктора и Фалкао. И сега ме побиват тръпки, като си спомня скандиранията на хиляди от трибуните: „Докторе, майсторе.“
Сега не ми остава нищо друго освен да кажа: Благодаря ти, Докторе! За всичко, което направи за футбола и за дълбоката следа, която остави. Дано там горе, на небето, душата ти намери покой. Почивай в мир, бате Стефчо!
05.11.2010
Недко Петров
--- narodnodelo.bg
Иван Вуцов: Варна спечели с него
Иван Вуцов е треньорът, който направи най-много за Стефан Найденов в кариерата му. Според Вуцов футболът във Варна е спечелил с Найденов. Любопитно е, че през 1977-а година Вуцов е опитал безуспешно да привлече техничния халф на „Герена“. „След като Стефан се уволни от казармата, го поканих в „Левски“. От „Берое“ обаче го „вързаха“ и не го пуснаха“, връща се назад във времето за „Народно дело“ Вуцов. Последният все пак успява да „открадне“ Найденов през лятото на 1982 година и го взема при себе си в „Спартак“, който току-що се е завърнал в елита. „Още в първия кръг вкара двата гола за успеха с 2:0 в дербито на Варна. В третия кръг наниза още два за 4:0 над „Пирин“, а в петия донесе успеха над „Славия“ с 1:0. След това поех националния тим, но дойдох на стадион „Спартак“, за да гледам двубоя със силния тим на „Локомотив“ (Сф). Домакините биха с 3:0 в дъжда, като Стефан откри резултата с глава след пас на Ангел Станков, а Жиката Господинов ги довърши с още два гола“, допълни Вуцов. Под негово ръководство легендарният №11 записва и 6 мача с 1 гол в националния отбор на България. „Стефан Найденов бе много добър футболист и човек и футболът във Варна определено спечели с него. Скърбя за Стефан и съжалявам, че ни напусна толкова млад“, завърши Вуцов.
Горанов: Беше чист и прекрасен човек
Треньорът на Стефан Найденов в „Спартак“ през 80-те години Людмил Горанов научи скръбната вест от репортер „Народно дело“. „Когато ми се обадихте, за да ми съобщите, първото, за което си спомних, бе човекът Стефан Найденов. Чист, прекрасен и добър“, заяви Горанов. Последният допълни още, че с изявите си на терена Стефан оставил ярка диря в историята на „Спартак“. „С футболния си интелект и безспорни качества той е сред самобитните и най-технични футболисти на варненския клуб. На терена бе фин, атрактивен и изобретателен, с остър комбинативен нюх“, допълни Горанов.
Казаков: В ЮАР скърбя за Стефчо
Бившият съотборник на Стефан Найденов – Пламен Казаков, научи злокобната вест в Йоханесбург, където живее и работи от години. „В града са българи, които имат роднини в село Стубел и от тях са разбрали, че Стефчо се и отишъл. Загубих един приятел и прекрасен човек и от ЮАР поднасям съболезнованията си на семейството му и скърбя за него“, заяви за „Народно дело“ Пламен. Последният се върна към 80-те години, когато заедно с Найденов бяха част от големия отбор на „Спартак“:. „Със Стефчо се разбирахме със затворени очи на терена и плетяхме комбинации. Вечно ще го помня.“
Иван Петров, бивш футболист на „Спартак“: Загубихме достоен човек и истински приятел
Ужасно е, че си отиде завинаги един от нас, но този объркан и алчен свят в тази държава на лъжата за такива достойни и благородни хора място няма. Стефан Найденов–Фалкао, така го кръстиха истинските спартаклии. Той бе достоен и добър човек, истински приятел и голям футболист. Стефан, Живко Господинов и аз бяха и си остават най-атомното и резултатно нападение в цялата история на някогашния славен професионален футболен „Спартак“, защото ние имахме чувство за любов към тази божествена игра и към нашия любим клуб. Нашите голове доставяха радост на децата и хората. За мен беше удоволствие да играя рамо до рамо с такъв талантлив футболист като Стефан. Освен безспорните си спортно-технически качества той имаше и благороден характер като човек, който обаче не бе оценен в „Спартак“, след като се отказа от футбола Отиде си един от великата тройка, но не животът, а жестока съдба ни раздели, защото всички процеси в тази държава на лъжата са с нагласен сценарий. Болката е ужасна, но открито и на висок глас ще продължа да казвам това, което мисля. Не искам такива достойни и големи хора да умират като улични кучета. Бог и Исус, господар на нашия живот, си знаят работата. Ти, Стефане, никога няма да идеш в ада. Те ще те приберат при себе си в рая, за да може твоят образ вечно да свети. За жалост такива хора като теб останаха малко в тази богата, красива и свята земя, наречена майка България. Лека ти пръст, Стефане, вечна ти памет. Бог да те прости!
Жиката Господинов: Разбирахме се без поглед на терена
„Мъката и болката ми са големи, тъй като се разделям с човек с добра и чиста душа, какъвто бе Стефан.“ Това заяви за „Народно дело“ легендата на „Спартак“ Живко Господинов. „Като футболни качества няма какво да говоря. Всички знаят какво представляваше Стефан. С него се разбирахме, без да се поглеждаме на терена“, допълни Жиката. Той ще настоява неделният мач „Спартак 1918“ - „Макак 2008“ от Североизточна „В“ група да започне с едноминутно мълчание в памет на Стефан Найденов.
Друга легенда на „Спартак“ - Красимир Зафиров, също е потресен от смъртта на бившия си съотборник. „Не мога да повярвам, че Стефан си отиде така бързо. Каква техника имаше само, какъв добър човек беше“, едва сдържаше сълзите си Красьо.
--- narodnodelo.bg
